И той излъга, направо, с ясното съзнание за това, що върши.
— Пътувах по търговски работи. Към Рим. Продавам сушено месо и восък. Както знае ваше преосвещенство, българският восък е най-хубавият. Най-ароматните свещи стават от него.
Целта беше по-важна. Тайната книга заместваше стотици апостоли. Но оправдаваше ли средствата голямата цел? Не постъпваше ли и той като инквизицията, за която целта оправдаваше всяко средство — дори най-гнусното.
— Знам! — пресече го инквизиторът. — Какво търсиш тук сега?
— Съдба! — сви рамене Слав. — Сарацините нападнаха и моя кораб. Тъй се озовах на греблото до Хейнрик.
И допуснал, че не е достатъчно убедителен, добави:
— Търновградският примас е ръкоположен от негово светейшество папата. Носех писмо за него.
Той разпери ръце:
— Но сега го нямам. Нямам никакъв документ, никакво доказателство, с което да ви убедя.
Последните му думи като че ли поразсеяха подозренията на инквизитора.
— А как избягахте? — запита той. Отговори Хейнрик ван Ленеп:
— В бурята подводна скала проби галерата.
И дума по дума разказа как бяха успели да се измъкнат от пленничеството, като измени само думите на Али ибн Сауд. Изкара го изменник италианец, който така искал да се отплати пред бога за вероотстъпничеството си.
Абат Симон се замисли. Ако не се надяваше да залови съучастниците на пленената еретичка, които сега се намираха на острова като в капан, надали щеше да вземе това решение. Само верско усърдие не би го тласнало в боя. Но той се надяваше да ги поразпита, както си знаеше, та да се добере до някоя нишка, да разкрие колкото може повече брънки на заговора.
Постави нидерландеца на мостика до себе си, та да му помага в навигацията, и насочи кораба на юг.
Плаваха така до вечерта. Продължиха и през нощта. Облечен в стари моряшки дрехи, Слав Граматик се приготви да подремне на палубата, подложил под главата си торбата с Тайната книга. Не би могъл да заспи, ако не я чувствуваше до себе си. И мислеше, преценяваше. Какво щеше да стане, ако стигнеха до острова и намереха сарацинските роби? Щяха да ги подложат на изтезания. А Оноре Рок щеше да покаже на инквизитора бившия си пленник. Затова папистката галера не биваше да намери острова — по никакъв начин!
Имаше един изход — Хейнрик ван Ленеп да отклони кораба, да го отведе другаде. Слав трябваше да се приближи до него и да му пошушне плана си. Но как? Инквизиторът не се отделяше от него. Богомилът стоеше и дебнеше. Щом видя, че абатът влезе за малко в каютата си, Слав се изкачи на два скока и пошепна на Хейнрик:
— Объркай му курса! Не бива да намери острова?
— Отдавна се досетих — отвърна нидерландецът. Слав изтича бързо на мястото си, преди завръщането на доминиканеца. Чак тогава заспа, заспа мигновено.
Събуди го тропотът на много нозе по палубата, шумна глъчка и дрънкане на оръжия. Скочи на крака. И видя навата на Оноре Рок, сега с мюсюлманско знаме, която опитваше да се отскубне от преследвачите си. Макар че беше по-тежка и по-бавно подвижна, личеше си, че я води сигурна ръка, която умее добре да избира вятъра и да мени курса.
Мощната галера взе да настига бегълците едва след час. Сега Слав разбра замисъла на сарацините. Умишлено ги водеха към мястото на корабокрушението. Ето, минаха съвсем близо до брега.
Хейнрик ван Ленеп предупреди:
— Подводни скали!
Арабите или бяха проучили добре крайбрежието и пролуките между рифовете, или пък се бяха оставили на късмета си. Каквото е рекъл аллах! Или те, или враговете им!
И докато християните все още се колебаеха, корабът на Рашид бен Омар се скри зад първия нос на острова.
Тогава някой съгледа размаханите дрипи в ръцете на хората от брега. Пуснаха лодка и тя докара десетина изтощени роби, изоставени като безполезен товар от отплавалата нава. С втората лодка дойдоха още седем нещастници, още по-мършави от предишните. Сред тях нямаше никой от хората на Женевиев и на Оноре Рок. Види се, с тях пиратите бяха подменили най-обезсилените гребци. Последен от лодката слезе Жак Баптист. Слав не посмя да му се обади. Моряците отведоха спасените в трюма да ги нахранят.
В това време сарацинската нава беше изчезнала някъде. Ще не ще, абат Симон даде заповед за връщане.
Почувствувал се с възстановени сили, Слав стана да помогне на моряците, които миеха палубата. Преди това понечи да притули някъде кожената си торба.
Внезапно някой му я изтръгна от ръката. Той се извърна рязко. В същия миг неколцина здравеняци го хванаха за ръцете. Отведоха го начаса пред Симон Еретик, който го посрещна със свити вежди: