Джейкъб отново започна да рови в лулата си, този път с клечка от кибрит.
— Географски? Предимно в Европа. Верига от ресторанти за наденички в Германия, търговци на петрол в Обединеното кралство и зимни и морски курорти във Франция. Прекалено много сфери на дейност, за да бъдат проследени от любопитство, а и комуникациите между тях са кодирани. Не нарушават законите и си плащат данъците, когато това не може да бъде избегнато.
Ланг се замисли. Всички дейности бяха с висок паричен потенциал.
— Струва ми се, че перат пари. Имат ли контакти с Азия, Южна Америка или други места с оживен наркотрафик?
Джейкъб отново засмука лулата и поклати глава.
— Имена?
— Както казах, Мосад не проявява особен интерес към компанията. Наложи се да помоля за много услуги, за да получа информацията.
— А Джърси? Островът само пощенски адрес ли е, или «Пегас» имат дейност там?
— Нямам представа. През обмена в Лисабон минават прекомерно голям брой комуникации. Може да е само място за срещи или да вършат някакъв бизнес там.
Ланг нетърпеливо гледаше как приятелят му драсна още една клечка кибрит и дръпна силно, докато от лулата излезе синкав дим.
— Има и още едно странно нещо — продължи Джейкъб. — Селце в югозападна Франция, в Бургундия… Рен. Изпращат пари там. Предполагам, че е фиктивна корпорация. Малки суми, но изплащани редовно. Нямат там операции, които ние… «Ешелон» може да открие.
Ланг се облегна назад на хромирания стол с кожена тапицерия.
— Намерих го в атласа. Близо е до Пиренеите.
— В областта Лангедок?
Джейкъб изсипа съдържанието на лулата си в сив стъклен пепелник, който изглеждаше толкова крехък, че сякаш всеки момент щеше да се строши. Напрегнатият тон на Ланг го накара да вдигне глава.
— Да, така мисля.
Американецът се изправи.
— Атласът ти тук ли е?
Джейкъб очевидно остана озадачен от внезапния му интерес към географията.
— Да…
В същия миг на вратата се позвъни.
Джейкъб остави лулата в пепелника, приближи се до вратата и присвивайки очи, надникна през шпионката.
— Сигурен ли си, че не са те проследили?
— Да ме проследят? Кой?
— Ченгета, ако съдя по вида им.
3.
Лондон, Мейфеър
По същото време
Екранът на компютъра озаряваше лицето на Герта в синкава светлина. Мазето на Гроувнър Скуер 24 приличаше на операционна зала на яркия блясък на силното неоново осветление на тавана. В известно отношение стаята беше стерилна като хирургия и изчистена от електронни бактерии като болница. Ежедневно се претърсваше електронно и всеки сантиметър денонощно се заснемаше на видеолента. Въпреки това помещението беше преградено със стъкло — особеност, която даде повод на обитателите му да го наричат «аквариума». Това беше най-обезопасената част на тайните отдели на американското посолство, където Агенцията вършеше работата си.
Герта имаше достатъчно високо ниво на достъп до секретна информация, за да прочете засекретения файл за персонала, но разрешителното й не притесняваше кибербоговете, които диктуваха времето, необходимо за появата на информацията на екрана. Тя за втори път натисна клавиша ENTER в безрезултатен опит да ускори отговора, като нетърпеливо изруга на родния си език. Търсеният файл изведнъж се появи, сякаш беше произнесла вълшебна дума. Герта го прегледа и запомни някои неща. Записките бяха забранени.
Беше готова да го затвори, когато примигваща червена светлина в долната част на екрана привлече вниманието й. Герта се намръщи и въведе друга парола за достъп.
Някой беше успял да проникне в системата, при това точно в този файл. Невероятно! Пентагонът приличаше на детски картинен ребус в сравнение със сложността на тази мрежа. След десетина минути Герта разбра, че разследването е безсмислено. Случаят беше за компютърните гении на Агенцията, които без обществеността да разбере преди няколко години бяха открили авторите на вирусите «Лъв бъг» и «Мелиса», плъзнали из целия свят.
Както и при вирусите, хакерът се беше прокраднал през няколко компютъра на частни лица и компании по земното кълбо, нищо неподозиращи потърпевши жертви на електронен обир. Но който и да беше, «бисквитката» за обратна информация към Агенцията се беше погрижила той да остави кибердоказателство за влизането и излизането си, часа и датата. Герта видя, че проникването е извършено предишния ден.
Предположи, че хакерът е търсил същата информация, която тя току-що беше отворила. Герта бързо излезе от системата. Нямаше време. Ланг се намираше в много по-голяма опасност, отколкото подозираше.