От другия край на линията се чу неодобрителна въздишка.
— Ланг, отмъщението може да има обратен ефект. Бих искал да оставиш полицията да се оправя.
— Мечтай си. Парижката полиция не разполага с никакви улики. Искам резултати, а не затворени неразкрити случаи. Изглежда забравяш, че хората на «Пегас» се опитаха да ме убият в Атланта. Убеден съм, че онази вечер не искаха да побъбрят приятелски с мен. Освен това успяха да ми припишат две убийства. Бих казал, че имам много да им връщам.
— Трябва да се предадеш на полицията, преди да се наложи да убиеш още някого. Господ ще ти помогне.
— Слуховете говорят, че помага на онези, които сами си помагат, падре.
— Желаеш ли съвет от приятел, а не от свещеник?
— Целият съм в слух.
— Illigitimi non carborundum.
— Франсис, можеше да измислиш някакъв свободен превод на «Не позволявай на копелетата да те смажат».
— Тогава си пази задника.
Въпреки проблемите си Ланг се усмихваше, когато затвори телефона. Водеше обречена на неуспех битка със съня, но намери сили и извади снимката на картината от портфейла си. Фигурите бяха загадъчни като надписа на латински.
Той се прозя отново и се запита дали скоро ще спи в леглото си. Мисълта за дома задейства сходна идея. Изпита желание да седи на балкона със сутрешното си кафе, да гледа града и да чете вестник.
Вестникът.
Ланг редовно решаваше игрословици с разбъркани букви. Ако се справеше, появяваше се познат израз. Ами ако надписът на латински беше като ребус във вестника, анаграма, в която привидно излишна дума предоставя букви, необходими за разчитането на посланието?
«ETINARCADIAEGOSUM.
ЕТ IN ARCADIA EGO (SUM).»
Изтощеното му тяло и съзнание запротестираха, когато стана от леглото, за да прерови шкафа, докато намери касова бележка от «Хародс». По-нататъшното търсене откри къс молив за вежди върху тоалетката. Ланг се залови да пренарежда буквите, като започна с онази, която докосваше пръстът на пастира, така че във всеки вариант първата да е А.
Двадесет минути по-късно той се беше вторачил в написаното, забравил за съня. Правилно ли го четеше? Латинският му беше добър за състезания по афоризми, но трябваше да се увери, че този път правилно е разчел написаното.
Ланг отвори вратата толкова рязко, че стресна млада жена, която вървеше по коридора.
— Къде мога да намеря Нели? — попита той с такъв тон, сякаш светът зависеше от това.
Тя си възвърна самоувереността, изисквана от нейната професия, посочи и заговори с акцент, който Ланг не можа да определи.
— В кабинета в дъното на коридора.
Лицето на Нели беше неестествено бледо — отражение на синкавия компютърен екран на няколко сантиметра от очите й. Най-модерната технология в света вече служеше на най-древната професия.
Тя се обърна и столът й изскърца.
— Променил си решението си… По дяволите! Изглеждаш сякаш си видял призрак.
Ланг предположи, че по-рано кабинетът е бил килер. Вътре нямаше място за двамата, затова застана на прага.
— Имам странна молба.
Тя му се усмихна накриво и кимна заговорнически.
— Странните желания са част от занаята ми, любов. Кожени дрехи? Вериги?
— Още по-странно. Можеш ли да намериш латинско-английски речник по това време?
Нели се втрещи, вероятно за пръв път в кариерата си.
— Латински? Да не би да ръководя университет? — Тя се замисли. — До университета има книжарница, макар че едва ли е отворена.
Ланг беше твърде развълнуван, за да чака. Ако се окажеше прав… Вероятността засенчи трезвия му разум.
— Ще отида да проверя. Запази свободна стаята ми.
Нели сложи ръка на рамото му в опит да го спре.
— Не си прави труда, любов. Едно от момичетата ми е при клиент на «Блумсбъри». Скоро ще се обади и ще я накарам да прескочи до Мюзиъм стрийт. Не е необходимо да рискуваш да попаднеш в ръцете на властите, нали?
На Мюзиъм стрийт имаше кафенета и магазинчета, където продаваха стари книги и други печатни издания. Много от тях работеха до късно.
— Благодаря.
Час по-късно Ланг остави окъсания латинско-английски речник с меки корици, стъписан от откритието, че се е оказал прав. Картината на Пусен вече не беше загадка, макар че щеше да бъде нужен олимпийски скок в религиозните убеждения, за да се повярва на посланието. «Пегас» обаче бяха повярвали. И затова бяха готови да убиват.
Разказът и загадъчният надпис твърдяха едно и също, колкото и невероятно да беше. Сега Ланг само трябваше да отбягва ченгетата и някои неприятни хора, докато намери точното място и потвърди историята на монаха, умрял преди седемстотин години.