Заминаваше за Франция.
Тамплиерите: Краят на Ордена
Разказ на Пиетро от Сицилия
Превод от средновековен латински от Найджъл Уолф, доктор на историческите науки
5.
Така отлитаха дните, сякаш понесени на криле на соколи. Помагах на иконома на манастира като негов сенешал, смятах с абака и правех описи на продукцията, която крепостните селяни в храма произвеждаха59. Крадях време от работата си и ходех в библиотеката, за да науча повече за гностиците и тяхното зловредно вероотстъпничество. Документите бяха толкова сквернословил и срамни, че единият беше скрит в куха колона. Съществуването му беше известно само на неколцина братя. Колко много искам да не бях един от тях! Не се забавлявах от непочтителността, показана към Светото писание, а по-скоро бях любопитен да разбера какво е съдържанието на съда, споменат в древните свитъци. Исках да узная и каква е причината папският престол да изпраща лепта на храм, чието единствено задължение е да пази Сер и Рен, две обикновени селища, които не са застрашени от опасност.
Гностическите документи ме изкушиха както змията Ева и ме накараха да търся оставени в забвение знания.
Един грях поражда друг и аз започнах да се отдалечавам от замъка. Пътешествията ми ме отведоха отвъд границите на феодалното владение на тамплиерите, покрай река Салс и в хълмовете и планините, и по-точно в Кардю. Избрах този път, защото беше най-сходен с описания в пергаментите на еретиците — древния римски път, по който бяха поели Йосиф Ариматейски и Мария Магдалина, когато бяха дошли по тези места60. Уреждах напускането на задълженията си към моите братя и към Бога, като безсрамно лъжех по-висшите от мен и лицемерно твърдях, че обикалям границите на имението на тамплиерите. Извършвах още по-голям грях, защото търсех забранени знания.
Местните селяни не можеха да ме упътят, защото говореха на диалект, който не разбирах. Дори да знаеха франкски или латински, едва ли щяха да отговорят на въпросите, изпълнили главата ми. Бяха мръсни и кални и воняха на пот и на изпражнения и ми беше трудно да запомня, че и те са деца на Бога. Още по-смущаваща беше мисълта, че произхождам от такива като тях. Чистите дрехи, ястията с месо всеки ден и спретнатото легло нощем бяха породили у мен греха горделивост, който се беше вкопчил в душата ми като минога за злочеста риба.
В един октомврийски ден се връщах от поредното си пътешествие. Земята все още беше прашна и суха, защото зимните дъждове не бяха започнали. Овощните градини бяха отрупани с узрели плодове и есенни листа, а лозите представляваха само чепати вейки, тъй като гроздето вече беше обрано и сложено да се суши. От запад духаше студен вятър с дъха на първия сняг, който виждах на планините, известни като Пиренеи, в чието подножие свършва Лангедок и започва иберийската страна Каталуния. Тогава се запитах защо тамплиерите не освободят от езичниците земите от другата страна на планината61. Спрях на склона на Кардю, за да благодаря на Бога за зрелищната гледка и да се възхитя на величието и великолепието, сътворено само за шест дни. Едва изрекох «Амин», когато огромен заек, несъмнено затлъстял от изобилната храна през лятото за сметка на градините на Ордена, изприпка досами краката ми, а после спря малко по-нагоре и ме погледна дръзко.
Заекът прекъсна мислите ми за нашия Създател. Спомних си за летните месеци, преминали без вкусното месо, което виждах пред мен. Вдигнах кривака и предпазливо тръгнах към него.
На втората крачка не стъпих на твърда земя под храст боровинки, а в празно пространство, и паднах. Изправих се и докато посягах към тоягата, която бях изтървал, видях, че храстите прикриват отвор в земята, много по-голям от онзи, където бях хлътнал.
Не беше обикновена дупка на животно, а тунел или шахта в камъка. Беше бяла като далечния сняг и толкова хитро замаскирана, че ако не бях паднал, щях да я подмина, без да я забележа. На стените се виждаха следи от каменоделска работа. Следователно не беше естествен процеп или разсед в планината, а създадена от човешки ръце пещера. Ако не се бях обърнал и потърсил обяснение за откритието си, щях да посрещна в мир очакващата ме съдба. Сатаната обаче разпали любопитството, което ме поведе напред.
На светлината отвън видях, че се намирам в примитивно разширена пещера. Мракът не ми позволяваше да преценя точните й размери, но можех да стоя изправен и протегнатите ми ръце не докосваха нито стени, нито таван.