— Нека изясним нещата. — Морс се консултира с тефтерчето си. — Кучето ръмжи и вие чувате, че някой се опитва да отвори ключалката. Вместо да се обадите на полицията, вие го изчаквате да влезе, сякаш искате да го арестувате.
Ланг оправи килима с крак.
— Казах ви, че нямаше време. Ако говорех по телефона, вместо да се подготвя, имаше голяма вероятност смъртният случай да е тук, а не долу.
Очите на Морс отново претърсиха помещението.
— В спалнята има телефон. Трябвало е само да се заключите и да се обадите на полицията.
Ланг се ухили, макар че не успя да вложи много хумор в усмивката си.
— Вие така ли бихте постъпили? Ще заложите живота си в ръцете на местните диспечери на 911, същите, които миналия месец оставиха един човек да умре от сърдечен удар, докато спореха на чий район лежи? Все едно да се обадя на полицията в Сан Франциско.
— Е, добре — призна Морс и вдигна ръце. — Може би все още не всички технически неизправности са отстранени.
— Все още? — иронично попита Ланг. — Системата беше инсталирана през деветдесет и шеста.
— Притежавате ли огнестрелно оръжие? — поиска да знае детективът.
Смяната на темата на разговора едва не обърка Ланг, точно както Морс очакваше да стане. Обичайната практика на ченгетата в Атланта беше да конфискуват или поне да задържат колкото е възможно по-дълго всяко огнестрелно оръжие, което намереха, въз основа на какъвто претекст измислеха.
— Имате ли заповед за обиск? — парира въпроса му Ланг.
Морс въздъхна.
— Вие сте не само опасен, но и умен. Щом искате заповед за обиск, ще я издействам.
Той очевидно възнамеряваше да блъфира.
— От кого? От Магьосника от Оз? На какво основание?
Инспекторът го погледна гневно.
— Добре, задръжте тежката артилерия. Няма да стигнем доникъде, ако разговаряме така. Виждали ли сте човека, който е нахлул в дома ви?
Ланг изправи преобърнатия стол, седна на него и направи знак на Морс да се настани на другия.
— Никога.
Полицаят седна и поклати глава.
— Сигурен ли сте? Не е лесно да се повярва, че извършителят си е направил труда да се вмъкне в сградата и да се качи тук, за да убие непознат? Всичко ли ми казвате?
— Да. Най-малкото, което мога да направя, е да помогна на персонала на силите на реда.
Морс изсумтя.
— Много хитро — отбеляза той и после отново стана сериозен. — Трябва да ме мислите за глупак, ако искате да повярвам, че някой е дошъл да убие съвършено непознат и накрая се е хвърлил през балкона. Знаете нещо, което не казвате. Известно ви е, че да лъжете полицията е престъпление, нали?
Ръката на Ланг докосна джоба, където беше медальонът.
— Смятате, че не съм искрен?
Инспекторът се наведе напред.
— Знаете нещо, което не казвате.
Плешивият фотограф и жената с куфара бяха приключили с огледа и бяха застанали до вратата.
Ланг се приближи до тях и отвори.
— Детектив, проявих към полицията уважението, което се полага. — Той протегна ръка. — Беше ми приятно да се запознаем, макар че не мога да кажа същото за обстоятелствата.
Ръкостискането на Морс беше крепко, каквото би се очаквало от мъж с атлетично телосложение. За Ланг не беше трудно да си представи как детективът печели надбягване с беглец.
— Може да ви посетим отново.
— Заповядайте по всяко време.
5.
Атланта
По-късно същата нощ
Ланг беше прекалено напрегнат, за да заспи. Мислите в съзнанието му се въртяха в безкрайни кръгове.
Дали медальонът беше улика или само лично бижу? Той неволно поклати глава. Човек, у когото нямаше портфейл, едва ли би носил нещо уличаващо.
Малко вероятно беше да има работа само с един извършител. Би било трудно за сам човек да го следи денонощно и в същото време да планира кражбата на използван от военните термит.
И защо репродукция на картина от малко известен художник би струвала живота на притежателя си? Извършителите бяха фанатици и готови да умрат за кауза, която Ланг не разбираше.
Все още.
Всичко беше твърде странно. Вероятно бяха замесени откачени типове, които изпитваха сериозна, макар и безразсъдна омраза към картината и всеки, който имаше нещо общо с нея.
Ланг вече беше решил да разнищи загадката.
Ако съществуваше организация, други хора, освен трупа на тротоара под апартамента му, отговорни за смъртта на Джанет и Джеф, той трябваше да разбере кои са или да бъде нащрек до края на живота си. И като имаше предвид нрава им на убийци, това нямаше да продължи дълго. Но участваха и други, Джанет и Джеф изискваха от него да си разчисти сметките с тях и да отмъсти.