Мъжът не забеляза това. Той отново прочете съобщението, като несъзнателно въртеше сребърната верижка на врата си. Медальонът се състоеше от четири триъгълника. Той въведе инструкции за човека, с когото си кореспондираше по електронната поща. „Намери Райли. Провери кои може да са предишните му връзки в Рим. Скоро и властите ще го издирват. Преди да го убиеш, разбери какво знае и на кого е казал.“
Трета глава
1.
Рим
13:00 ч.
Ланг се събуди освежен. Беше наваксал за изгубения сън по време на пътуването и умората от смяната на часовите зони. Шумът на уличното движение навън беше спрял. Той погледна часовника си и разбра защо. В един следобед за три часа затваряха магазините, музеите и дори църквите.
Ланг стана от леглото, отключи, излезе в безлюдния коридор и почука на вратата на общата баня. Никой не отговори и той влезе. Изми лицето си под напуканата порцеланова мивка и излезе от пансиона.
Застанал в сенките на входа, Ланг огледа площада, за да провери дали там има подозрителни хора. Малчугани ритаха парцалива футболна топка и крещяха. Възрастни жени в черно опипваха и миришеха зеленчуците на сергия. Старци седяха около масите пред кръчмата отсреща, пиеха кафе или грапа и наблюдаваха минувачите с воднисти очи. Ланг предположи, че мъжете на средна възраст обядват и после ще се върнат на работа.
Пресичайки площада, той видя гостилницата с отвратителната храна и още по-отвратителните произведения на изкуството, където седяха неколцина клиенти.
Докато вървеше, го заобиколиха котки. Всъщност най-символичното животно за Рим не беше вълчицата от легендата, а обикновената домашна тигрова котка. На пръв поглед котките сякаш нямаха стопани, но всички бяха добре нахранени и здрави. Може би затова Ланг не забеляза плъхове. Почти на всеки ъгъл бяха направени малки бетонни фонтани, не по-големи от купи, за да не ожаднеят котките и кучетата.
По-многобройни от котките обаче бяха циганките — смугли чернокоси жени, които продаваха рози, гледаха на ръка или кърмеха бебета. Или мърморейки ругаеха незаинтересованите минувачи. Според гражданите на Рим циганите си изкарват прехраната като джебчии и крадци. Независимо дали беше вярно или не, Ланг премести портфейла си в предния джоб.
Рядко имаше площад без своя уникална църква, статуя или фонтан. Всеки се отличаваше и със специфичен мирис. Някъде във въздуха се разнасяше ухание на капучино, а на друго място, където имаше пазар, миришеше на плодове и зеленчуци.
Ароматът на прясно изпечен хляб го накара да спре. Ланг беше гладен, тъй като не беше хапвал нищо след блудкавата безвкусна помия, която авиолинията наричаше храна. Той зави надясно по друга тясна уличка, дръпна се от пътя на японски мотоциклет, не напълно контролиран от моториста, и стигна до „Остерия ден Берли“ — ресторант на Пиаца Сан Аполония. Надяваше се, че там все още сервират хубавата морска храна, която си спомняше.
Час по-късно Ланг излезе на слънчевата светлина. Дъхът му миришеше на печен октопод с чесън. Той тръгна на север пеша, за да позволи на обяда да улегне в стомаха му, и се озова на задръстения от коли Виа дела Консилацоне — широкия булевард към Ватикана. Дори през април, преди да е започнал туристическият сезон, тротоарите бяха пълни. На витрините бяха изложени религиозни джунджурии, малки бюстове на папата и евтини разпятия. Ланг нямаше да се изненада, ако видеше базиликата „Свети Петър“ затворена в малък глобус с изкуствени снежинки.
Преди да напусне Атланта, той се беше обадил на Майлс още веднъж, този път, за да го попита за техен общ познат в Рим.
Отговорът на Майлс беше предпазлив.
— Отиваш в Рим на почивка и искаш да подновиш старо познанство? Това няма нищо общо с термита или смъртта на сестра ти, нали?
— Прекалено си подозрителен, Майлс.
— Присъщо е на професията, забрави ли? Пък и аз ще си изпатя, ако кажа кои са хората на Агенцията в Рим. Може дори да ме застрелят.
— Вече не го правят. Само ще те лишат от пенсия и социално осигуряване.
— По-лошото е годините, които съм им дал.
— Освен това аз не питам кои са хората на Агенцията в Рим, а кого познаваме там.
— Типичен адвокатски педантизъм. Защо искаш да знаеш?
— Трябва някой да ме представи във Ватикана. Агенцията сигурно знае с кого да се свържа.
Майлс дори не си направи труда да говори така, сякаш му вярва.