Човек едва ли би пропуснал да забележи Герта. Всички мъже се обръщаха след нея. Тя беше висока почти метър и осемдесет. Светлорусите й коси с цвят на мед галеха раменете й, разголени от опънатата по тялото блуза. Герта вървеше с дълги, царствени крачки. Скъпите й тъмни очила отразяваха светлината на залязващото слънце, докато обръщаше глава, претърсвайки площада. Когато се приближи, Ланг се зарадва, като видя, че десетината години не са променили продълговатото лице, заострената брадичка и високите й скули. Тя излъчваше недосегаемост, която държеше мъжете на разстояние. Вероятно това се дължеше на арогантността, с която бяха известни нейните сънародници.
Или на желанието им да покорят Франция.
И в двата случая Герта приличаше на жените от германските рекламни туристически плакати.
Някога Ланг си я представяше на не толкова публични места.
Тя смъкна очилата си и вторачи за миг сините си очи в него, а сетне продължи лениво да оглежда площада. Чакаше той да предприеме първия ход, да й направи знак, че е безопасно да покажат, че се познават.
Ланг скочи от стола, тръгна към нея, без да е в състояние да изтрие глуповатата усмивка на лицето си, и я целуна по бузата.
— Изглеждаш страхотно, Герта.
Тя отвърна на целувката му, но не толкова въодушевено.
— Всички ми го казват.
Той я хвана за ръката и се изненада от радостта си, че не намери венчален пръстен на пръста й, а после я поведе към масата, където чакаха чашата с кафето му и вестникът. Ланг рязко се хвърли към столовете, като си спечели гневните погледи на американска двойка — те все още не бяха научили, че най-важното за осигуряването на таксита и места в заведение са бързината и дързостта. Герта се настани с непринудеността на коронована особа, заемаща трона си, бръкна в голямата си дамска чанта и сложи пакет „Марлборо“ на масата.
— Изненадан съм, че все още пушиш — отбеляза Ланг.
Тя извади цигара и я запали с клечка кибрит.
— Как няма да пуша? Мозъкът ми е промит от рекламите на вашите тютюневи компании. Показват ги тук, защото не могат да ги излъчват в Щатите.
Това не беше съвсем вярно, тъй като много европейски страни също бяха забранили рекламите на цигари.
— Не е хубаво за здравето ти, Герта.
Тя издиша дима през ноздрите си и Ланг отново си спомни за златните години на киното. И за рака на белите дробове.
— Пушенето не е толкова нездравословно, колкото твоята работа последния път, когато те видях.
— В Трето управление „Разузнаване“? — попита Ланг. — Най-големият риск беше да не ме отровят с храната в кафенето.
— Или да захвърлиш момиче като горещ картоф.
Сините й очи се впиха в него толкова изпитателно, че той отмести поглед.
— Бих искал да мога да кажа, че съжалявам. Сериозно се влюбих в Доун.
— А в мен?
— Желаех те също толкова страстно.
Герта отново всмукна от цигарата и преди да изтърси поредната си реплика от филм, изчака сервитьорът да вземе поръчките им.
— Ако хората в посолството разберат, че се срещам с бивш служител, който сигурно иска нещо, ще стана Толстой.
„Да стана Толстой“ означаваше да те накарат да напишеш обемист подробен доклад за всичко, което не се вмества в установената практика, и обикновено изпълнен с удобни за теб художествени измислици.
Сервитьорът донесе две чаши „Брунело“. Залязващото слънце се отразяваше в червеното вино и рисуваше кървави петна върху покривката на масата. Всеки наблюдаваше другия. Това беше любимото занимание в Рим. Батальон японци следваха екскурзовода си, жена, която държеше свит червен чадър като бойно знаме. Те се разпръснаха, за да снимат великолепния мрамор на Бернини.
Герта пресуши чашата си и заговори със зле прикрито безразличие. Ланг разбра, че е полагала усилия да се сдържи да не попита.
— Разведе ли се?
— Не.
Той й обясни за Доун, като само отчасти успя да разкаже безпристрастно за смъртта. Понякога не беше лесно да си мъж. Герта се зарази от все още силната му мъка и очите й заблестяха. Германците са много сантиментални. Пазачите от СС, които сутрин са се шегували, докато са убивали жени и деца, същата вечер са плакали на оперите на Вагнер.
— Съжалявам, Ланг. — Гласът й беше дрезгав от съчувствие. — Искрено.
Тя сложи ръката си върху пръстите му.
Той не помръдна.
— Ти не се ли омъжи?