Повечето бяха сметки. Той едва не се задави от задушаващата смрад на кръв и се опита да диша през устата. Вероятно си губеше времето. Щом са убили Дженсън, биха ли оставили информацията, която искаха да скрият?
Отговорът беше „не“ и Ланг със сигурност нямаше намерение да бъде там, когато дойдеше следващият клиент.
Той хвърли последен поглед на помещението и забеляза нещо на пода под стола на Дженсън. Напоен с кръв къс хартия. Човек, надвесен над злочестия търговец на антики, не би го видял. Ланг го взе внимателно — да не се изцапа много с кръвта на Дженсън. Напоследък кръвта можеше да убива в зависимост от това какъв вирус пренасяше. Написаното на листчето едва се четеше. Фактура от превоз на стоки с Ди Ейч Ел. Той се готвеше да го пусне и да избърше пръстите си, когато думата „Пусен“ го накара да забрави погнусата си. Списъкът беше размазан, но Ланг предположи, че картината е била един от предметите, продадени на едро. Единствените четливи думи бяха „Пегас, дружество с ограничена отговорност“, превозвачът и неразбираем адрес.
Или списъкът не беше свързан с хората, които търсеше, или му беше провървяло. Кое беше по-вероятно? Дали Дженсън беше купил и продал повече от една картина на Пусен, или убиецът не беше видял късчето хартия? Пусен не беше много известен художник. Фактурата нямаше как да бъде видяна, особено ако търговецът я беше бутнал на пода, когато мускулите му бяха потрепвали в последни конвулсивни гърчове.
Ланг нямаше много време да реши какво точно се е случило. Звънчето на външната врата извести пристигането на друг клиент. Или излизането. Убиецът може би бягаше и Ланг не беше в състояние да направи нищо.
Или можеше. Той напъха окървавената хартия в джоба си и предпазливо се върна в склада. Онзи, който беше прерязал гърлото на Дженсън, сигурно беше облян в кръв, ако се съдеше по количеството й в кабинета.
Ако нямаше кола или не бе успял да открадне някоя, убиецът можеше лесно да бъде разпознат, ако Ланг успееше да го настигне, преди да се е преоблякъл.
От друга страна, може би все още беше в магазина. Вероятността забави Ланг, докато се промъкваше към изложбената зала, допрял гръб до стената. Може би звънчето беше известило влизането на клиент, а не излизането на убиеца.
Той стигна до завесата и видя нещо на пода. За миг оскъдната светлина го заблуди, че това е друг труп. Ланг напрегна мускули, но после осъзна, че вижда купчина дрехи, изцапани с кръв.
Беше сигурен, че щеше да ги забележи, ако бяха там, когато влизаше. Той ги взе и бързо ги претърси. Би се изненадал, ако намереше нещо полезно, но трябваше да ги пребърка. Стомахът му се сви при мисълта, че убиецът е бил там и го е наблюдавал как влиза в кабинета.
Защо не се бяха опитали да довършат онова, което не бяха успели да направят в Атланта?
Въпросът му скоро получи отговор. Полицай в традиционна куртка с четири копчета и фуражка с голяма козирка оглеждаше изложбената зала и държеше автоматичен пистолет, насочен към Ланг.
Първата мисъл на Ланг, когато видя оръжието, беше, че убиецът е останал, преоблечен като ченге. След това обаче си спомни, че лондонските полицаи се бяха отказали от традицията и от няколко години носеха оръжия.
— Някой се обади и каза, че имало… — Очите на ченгето се разшириха и Ланг осъзна, че все още държи окървавените дрехи.
— Вижте, не съм… — започна той, но разбра, че каквото и да каже, ще прозвучи неубедително.
Полицаят заговори по прикрепения за ревера на куртката му радиопредавател. Ако се съдеше по треперещия му глас, беше по-уплашен от Ланг.
— Подкрепления. Да дойдат повече момчета. Бързо — извика той с акцент от Ийст Енд. — Веднага докарайте проклетите подкрепления. Извършителят е тук. Олд Бонд стрийт номер дванадесет.
Ланг пусна на пода уличаващите дрехи и отстъпи назад към склада, като вдигна ръце, за да покаже на ченгето, че не представлява заплаха.
— Дойдох преди малко и го намерих.
Полицаят беше млад и очевидно нервен. Дулото на деветмилиметровия му пистолет „Глок“ потрепваше.
— А аз съм съпругът на кралицата. Не мърдай, янки. Стой там.
Ланг направи още една крачка назад и стигна до някаква голяма мебел. Ченгето бавно го последва. Може би се опасяваше, че ако Ланг се отдалечи твърде много, няма да го улучи, ако стреля. Ланг протегна ръка зад гърба си, за да провери какво представлява препятствието. Пръстите му докоснаха една от рамките за картини, които беше видял по-рано.