2.
Оксфорд
10:00 ч. на другия ден
Късно сутринта Ланг излезе от магистрала М40. Измина без произшествия стотината километра от Лондон, доколкото това беше възможно с малката стара кола „Морис Майнър“. Единственият проблем, освен схванатите мускули, беше силното присвиване в стомаха в резултат на индийското ястие на Рейчъл, съпругата на Джейкъб, която беше настояла да сготви вечерята. В миналото в разузнавателната общност Рейчъл беше известна като една от най-лошите, но най-въодушевени готвачки в света. Поканите й за вечеря вдъхновяваха пословични извинения. Предишната вечер тя беше приготвила вариант на бомбайско алу, огнено ястие с картофи, чиято лютивина изгори вкусовите брадавици на Ланг, така че не можа да усети вкуса на най-новото й кулинарно бедствие. В края на краищата се отърва леко само с газове.
Мостът „Магдалина“ изглеждаше като на пощенска картичка и предоставяше гледка към заострените покриви с цвят на пчелен мед и готическите кули на Оксфорд. Ланг гледаше пейзаж, който сякаш не беше променен от петстотин години. Градът, разбира се, се беше променил. Там се намираше фабриката за автомобили „Роувър“, както и няколко други. Въпреки това Оксфорд беше запазил средновековната си атмосфера и това беше заслуга на жителите му и на градските власти.
За разлика от американските университети Оксфорд представляваше съчетание от училища, колежи и висши учебни заведения, всички малко или много независими. „Крайст Чърч“ беше един от най-старите и най-големите.
Край Абингтън Роуд Ланг намери свободно място за паркиране сред велосипедите, които бяха най-популярното средство за придвижване в Оксфорд. Той влезе в „Том Куод“, най-големия четириъгълен вътрешен двор на университета, кръстен на огромната многотонна камбана, отброяваща часовете. Британците не само пренебрегваха надписите, но и много обичаха да дават имена на кули и камбани.
Той беше записал указанията на Джейкъб и ги прочете, преди да тръгне по една от пътеките, кръстосващи равномерно окосената трева. Отстрани двама младежи си подхвърляха фризби.
Ланг мина под свод и изкачи каменни стъпала, изтъркани от краката на студентите. В оскъдно осветен коридор той откри месингова табелка, която го информираше, че стои пред входа на кабинета на Хюбърт Стокуел, професор по история. Ланг тъкмо протегна ръка да почука, когато вратата се отвори и отвътре излезе млада жена с цяла камара книги и листове. Тя го погледна стреснато и хукна към стълбите.
Той беше сигурен, че изражението на лицето й нямаше нищо общо с проблемите в храносмилателния му тракт.
— Елате, влезте — прогърмя глас от стаята.
Ланг влезе.
Първото му усещане беше, че се е озовал на пътя на торнадо. Навсякъде бяха разхвърляни книжа, книги и списания. Въздухът миришеше на стари прашни документи. Ланг познаваше миризмата от редките си посещения в съдебните архиви в Атланта. Подвързани и неподвързани листове бяха наредени на купчина, за която след миг разбра, че е бюро. Зад него седеше мъж с кръгло лице и брада и го гледаше през очила с дебели стъкла и големи рогови рамки.
— Вие трябва да сте приятелят на Джейкъб — каза той, — защото сте твърде възрастен за мой студент.
Ланг протегна ръка, но мъжът не реагира.
— Лангфорд Райли.
— Хюбърт Стокуел — отвърна професорът, без дори да стане. — Приятно ми е да се запознаем и така нататък.
Той започна да казва нещо, но изведнъж млъкна. Лицето му се сбърчи и Стокуел кихна.
— Проклети стари сгради! Течения и влажни студени каменни подове. Цяло чудо е, че още не сме измрели от пневмония.
Историкът извади изцапана носна кърпа, избърса топчестия си нос и я прибра в джоба си с едно-единствено светкавично движение. Ланг дори не беше сигурен дали изобщо видя кърпа. Не би се осмелил да се дуелира с револвери с добрия професор.
— Интересувате се от тамплиерите, така ли?
— Разбрах, че вие сте авторитет по въпроса.
— Глупости! — отсече Стокуел, но комплиментът очевидно му достави удоволствие. — Те са съществували през исторически период, за който знам някои неща. Янки сте, нали?
Смяната на темата накара Ланг да се замисли, преди да отговори.
— Всъщност съм от Атланта, където мнозина мразят да ги наричат така. Сигурно е свързано с един генерал янки, проявил небрежност към огъня.