— Знам каква е връзката с митичното животно. Но компанията?
— Корпорация, базирана на британския остров Джърси, на двадесет и четири километра от френския бряг. — Джейкъб повдигна в недоумение гъсеничните си вежди.
— Искаш да кажеш, че се ползва с банкова и корпоративна тайна. По закон самоличността на акционерите и членовете на ръководствата на дружествата са поверителни и трансакциите на остров Джърси не се облагат с данъци.
Джейкъб най-после запали лулата си.
— Така е. Официално нямаше начин да разберем, че компанията има годишни приходи от няколко милиарда долара. Изключително странно е, че не произвеждат нищо и не извършват никакви услуги.
Ланг подсвирна.
— Господи, доходът им е по-голям от брутния национален продукт на много страни. Откъде идва?
— Това е още по-интересно. От няколко източника, всичките или открито римокатолически, като инвестиции и фондове под попечителството на папата, или под влиянието на Църквата като няколко католически агенции за помощи.
Ланг осъзна, че е зяпнал от почуда.
— За какво ги получават? С тези пари биха платили доста печеливши талони за бинго.
Джейкъб сви рамене.
— За съжаление, по правило служителите на Мосад не са посветени в делата на католическата църква, Ватикана и папското управление. С каквото и да се занимава „Пегас“, не го прави по телефон, електронна поща или факс, нищо, което „Ешелон“ следи и подслушва. Мосад знае за компанията от години, но не я смята за интересна.
„Защото не е заплашвала еврейската държава“ — помисли Ланг.
— Имаш ли представа къде отиват парите?
Джейкъб отново започна да рови в лулата си, този път с клечка от кибрит.
— Географски? Предимно в Европа. Верига от ресторанти за наденички в Германия, търговци на петрол в Обединеното кралство и зимни и морски курорти във Франция. Прекалено много сфери на дейност, за да бъдат проследени от любопитство, а и комуникациите между тях са кодирани. Не нарушават законите и си плащат данъците, когато това не може да бъде избегнато.
Ланг се замисли. Всички дейности бяха с висок паричен потенциал.
— Струва ми се, че перат пари. Имат ли контакти с Азия, Южна Америка или други места с оживен наркотрафик?
Джейкъб отново засмука лулата и поклати глава.
— Имена?
— Както казах, Мосад не проявява особен интерес към компанията. Наложи се да помоля за много услуги, за да получа информацията.
— А Джърси? Островът само пощенски адрес ли е, или „Пегас“ имат дейност там?
— Нямам представа. През обмена в Лисабон минават прекомерно голям брой комуникации. Може да е само място за срещи или да вършат някакъв бизнес там.
Ланг нетърпеливо гледаше как приятелят му драсна още една клечка кибрит и дръпна силно, докато от лулата излезе синкав дим.
— Има и още едно странно нещо — продължи Джейкъб. — Селце в югозападна Франция, в Бургундия… Рен. Изпращат пари там. Предполагам, че е фиктивна корпорация. Малки суми, но изплащани редовно. Нямат там операции, които ние… „Ешелон“ може да открие.
Ланг се облегна назад на хромирания стол с кожена тапицерия.
— Намерих го в атласа. Близо е до Пиренеите.
— В областта Лангедок?
Джейкъб изсипа съдържанието на лулата си в сив стъклен пепелник, който изглеждаше толкова крехък, че сякаш всеки момент щеше да се строши. Напрегнатият тон на Ланг го накара да вдигне глава.
— Да, така мисля.
Американецът се изправи.
— Атласът ти тук ли е?
Джейкъб очевидно остана озадачен от внезапния му интерес към географията.
— Да…
В същия миг на вратата се позвъни.
Джейкъб остави лулата в пепелника, приближи се до вратата и присвивайки очи, надникна през шпионката.
— Сигурен ли си, че не са те проследили?
— Да ме проследят? Кой?
— Ченгета, ако съдя по вида им.
3.
Лондон, Мейфеър
По същото време
Екранът на компютъра озаряваше лицето на Герта в синкава светлина. Мазето на Гроувнър Скуер 24 приличаше на операционна зала на яркия блясък на силното неоново осветление на тавана. В известно отношение стаята беше стерилна като хирургия и изчистена от електронни бактерии като болница. Ежедневно се претърсваше електронно и всеки сантиметър денонощно се заснемаше на видеолента. Въпреки това помещението беше преградено със стъкло — особеност, която даде повод на обитателите му да го наричат „аквариума“. Това беше най-обезопасената част на тайните отдели на американското посолство, където Агенцията вършеше работата си.