По-ниският и по-пълен мъж стоеше зад първия. Ланг позна обувките му. Това беше човекът на балкона на Джейк. Мъжът прибра оръжието си, приближи се до Ланг и изви ръцете му зад гърба. Другият също сложи пистолета си в кобура.
— Ще дойдете с нас, господин Райли. Момчетата в Скотланд Ярд искат да ви зададат няколко въпроса.
— Предполагам, няма смисъл да казвам, че не съм го извършил — отвърна Ланг, проверявайки силата на мъжа, като се престори, че се съпротивлява.
— И какво по-точно не сте извършил? Не сте убил онзи в Америка или горкия нещастник на Бонд стрийт? — попита другият, бръкна в джоба на сакото си и извади спринцовка.
— Откога Скотланд Ярд упоява арестантите?
— Така е по-лесно и по-хуманно, отколкото ударът с палка или с пистолет, както постъпвате вие, ченгетата, с горките чернокожи — отвърна мъжът и се съсредоточи да изпробва иглата. Тънката струя течност изглеждаше златиста на светлината. — Няма да боли.
Ланг почувства, че по гърба му полазват ледени тръпки, както когато убиецът влезе в апартамента му в Атланта. И също както тогава, основното обучение в Агенцията се завърна като научено наизуст и отдавна забравено стихотворение.
Той рязко се дръпна, изви тяло и в същия миг стовари цялата си тежест върху краката на пазача си.
Чу се звук на строшени кости. Мъжът изкрещя, пусна Ланг, падна на тротоара и остана да лежи там и да стене.
Другият беше захвърлил спринцовката и посегна към пистолета си. Ланг направи лъжливо движение, приклекна и заби юмрук в стомаха му.
Мъжът се преви на две и се свлече на колене, като притисна с ръце мястото на черния си дроб, който Ланг се надяваше да е разкъсал. Човекът го погледна гневно и се строполи по лице на земята.
Докато се гърчеше и пъшкаше на тротоара, от ризата му се показа нещо. Ланг не се изненада, като видя кръга с малтийския кръст в средата.
Той подритна непознатия, за да го обърне по гръб, наведе се, взе беретата му и се приближи до другия нападател, който се опитваше да се изправи, подпирайки се на стълба на уличната лампа. Ланг обезоръжи и него, хвърли пистолета му в храстите и напъха дулото на беретата в устата му.
— Кои сте вие, по дяволите?
Ланг се стресна, когато видя, че на лицето на мъжа не се изписа страх. Смъртта очевидно не плашеше тези хора.
— Кой ви изпрати? — Ланг усети, че чувството му на безсилие и неудовлетвореност се превръща в гняв. — Отговори или, кълна се в Бога, ще ти пръсна черепа.
Човекът се усмихна.
Ланг закипя от ярост. Негодниците бяха от организацията, която беше изгорила Джанет и Джеф, докато спят, и се беше опитала да го убие и да го обвини в други две убийства. Щом копелето беше готово да умре, Ланг с радост щеше да му помогне. Пръстът му се уви около спусъка и желанието му да причини болка, унищожение и смърт се засили. Отмъщението беше съвсем близо.
Очите на мъжа се отместиха от лицето на Ланг и само за част от секундата се фокусираха върху нещо над рамото му. Това беше достатъчно. Ланг коленичи и рязко се обърна. С джимбия в ръка другият нападател се блъсна в него и политна надолу, сякаш се беше спънал. Той не можа да запази равновесие и заби в гърдите на другаря си кинжала, предназначен за Ланг.
Бликна гейзер от артериална кръв, която изглеждаше черна на светлината на уличната лампа. Мъжът се отпусна на земята. Ножът разряза гръдната му кост със звук като въздишка. Отворените му, но вече безжизнени очи се вторачиха в небето.
Случилото се не оказа абсолютно никакво въздействие върху другия. Той извади камата от неподвижното тяло, изправи се и рязко се завъртя.
Ланг насочи към него пистолета.
— Не мърдай.
В същия миг Ланг осъзна три неща. Първо, нападателят нямаше да се уплаши от оръжието. Второ, нямаше представа дали пистолетът е зареден. И трето, нямаше време да освободи предпазителя, нито да провери дали беретата е готова да стреля.
Той натисна спусъка.
5.
Джейкъб се втренчи в жената с изваяно като скулптура тяло, застанала на прага.
— Ланг кой?
Герта го блъсна и влезе в апартамента.
— Нямам време за шеги, господин Анулевич. Ланг се намира в сериозна опасност и трябва да знам къде е.
Джейкъб сви рамене. Освен че си беше подозрителен по природа, той инстинктивно отговаряше уклончиво на въпроси, зададени с немски акцент, макар и едва доловим.