Първо видя силуетите на тълпата, очертани на проблясващите светлини. След като си проправи път между зяпачите, гледката го накара да забрави и за новините, и за вечерята. На тротоара лежаха трупове като в кръвопролитен американски уестърн, каквито обичаше. Жертвите бяха две. Единият беше окървавен като прясно нарязано говеждо месо, а другият имаше дупки от куршуми в гърдите.
Това беше Лондон, а не Ню Йорк или Лос Анджелис, където уличните банди водеха войни, пред които полицията беше безпомощна! Какво ставаше, по дяволите? Двете жертви обаче нямаха вид на улични престъпници. Бяха облечени в костюми и с вратовръзки.
Водещият разследването детектив забеляза Фицуилям и се приближи до него. В ръцете си държеше тетрадка и миришеше на къри. На смуглото му лице блестяха капки пот и Фицуилям заподозря, че това е първото потресаващо убийство, което младият мъж вижда.
— Здравей, Пейтъл — поздрави Фицуилям. — Имаш ли представа какво се е случило?
— Прилича на престрелка в проклет каубойски филм — отговори Пейтъл. Бялото на очите му контрастираше на смуглата му кожа. — Клетите нещастници са имали кобури под мишниците и полицейски значки. Фалшиви са. Проверих. Намерихме пистолет „Берета“ в храстите. — Той посочи. — Ако е имало друг пистолет, изчезнал е.
Фицуилям кимна, обмисляйки информацията. Законът в Обединеното кралство забраняваше носенето на огнестрелно оръжие, особено скрито, на всички, с изключение на полицаите, военните и малцина телохранители. Наличието на оръжия и фалшиви полицейски значки показваше организирана престъпност, вероятно така наречената руска мафия, която заплашваше да превземе Европа, или пък по-лошо — колумбийски наркокартел.
Инспекторът се приближи, огледа отблизо труповете и дори на оскъдната светлина видя, че нямат славянски черти, нито цвета на кожата или характерните особености на лицата на мнозина латиноамериканци.
— Предполагам, че не са имали други документи за самоличност? — попита той.
Пейтъл поклати глава.
— Никакви.
Фицуилям приклекна до простреляното тяло. Костюмът и обувките бяха масово производство. Руснаците обичаха ушити по поръчка италиански дрехи, а колумбийците харесваха ботуши. Беше готов да се обзаложи, че тези двамата не бяха нито руснаци, нито колумбийци. Кобурите им бяха празни и това показваше, че не са били причакани в засада и са се опитали да се защитят. Но как беше възможно да те убият, ако имаш пистолет?
Той се изправи и уморено огледа сцената на престъплението. Имаше нещо в този квартал Саут Банк край Ламбет Роуд. Беше сигурен, че не е идвал тук, и все пак…
Анулевич, бившият агент на Мосад, приятелят на Райли. Той не живееше ли в Саут Банк? Инспекторът потупа джобовете си в напразна надежда, че може да намери адреса на Анулевич.
— Мога ли да ви помогна, инспекторе? — услужливо предложи Пейтъл.
Фицуилям се отказа от търсенето, но беше убеден, че приятелят на Райли живее наблизо. Ако американецът беше замесен, това би обяснило нещо, макар Че Фицуилям не знаеше какво.
— Не, благодаря — отривисто отвърна той и започна да оглежда нарастващата тълпа от зяпачи.
Издирването му беше почти незабавно възнаградено. Висока русокоса жена, която изпъкваше сред множеството. Красива, като приятелката на Райли на снимката, германката. Фицуилям си проправи път до нея, точно когато тя излизаше от кръга зрители, за да си тръгне.
— Госпожице! Извинете, госпожице! — Той извади полицейската си значка и я вдигна така, че тя да я види. — Госпожице Фукс?
Тя сигурно го чу, но с нищо не го показа. „Забележителен контрол“ — помисли Фицуилям.
— Знам коя сте, госпожице. Предпочитам да говоря с вас тук, вместо в участъка.
Това я накара да спре. Едва когато се обърна, той осъзна, че е с цяла глава по-висока от него.
— Да?
— Аз съм инспектор Фицуилям от столичната полиция — представи се той, сякаш значката не беше на няколко сантиметра от очите й. — Търсим един ваш стар приятел американец — Лангфорд Райли.
Въпреки слабата светлина Фицуилям ясно видя студения поглед, който тя му отправи.
— И какво ви кара да мислите, че знам къде може да е той? Не съм го виждала почти от десет години, а може би и повече.
— Позволете да ви напомня, че укриването на закононарушител е престъпление.
Фукс бавно кимна.
— Ще го имам предвид, в случай че той потърси подслон.