Пендъргаст направи крачка назад и зачака.
На 846 секунди въздухът се изпълни с внезапния вой на сирени. Пендъргаст се обърна, пъргаво прекоси двора и се отправи към най-близката до вратата сграда, където две охлузени циментови стени се свързваха под прав ъгъл. Там той бръкна в улука и извади дълга тясна тръбичка: същата, която Д’Агоста бе оставил преди няколко дни. Разви я и рязко я тръсна. Тя веднага зае нужната форма: два еднакви платнени квадрата, всеки със страна около три стъпки, съединени по единия ръб, така че да образуват V-образна форма. Квадратите бяха покрити с много тънък пласт светло-отражателен найлон. Всъщност всичко това представляваше модифициран от Глин стандартен портативен светло-отражател, като онези, които се използваха при рекламни снимки на открито.
Сега Пендъргаст се прилепи в ъгъла, облегна гръб на тухлите и се смъкна на земята. Постави отражателя пред себе си, така че външните два края на V-образния рефлектор да се допират до стените, образувайки прав ъгъл.
Това бе прост, но много добре изпълнен трик, една от най-старите сценични илюзии на маговете: да се използват огледала, нагласени под определен ъгъл, уж че човекът изчезва. Този фокус се правеше още от 1860-а, когато „Шкафът на Протеус“ на професор Джон Пепър и номерът „Сфинкс“ на полковник Стодър – една жена лягаше в кутия, която после се оказваше празна – бяха голямата мода на Бродуей. Разположен в ъгъла на двора, отражателят имаше същия ефект: всъщност той пресъздаваше огледална кутия, в която Пендъргаст можеше да се скрие. Отразяваше циментовите стени и създаваше илюзията, че ъгълът е празен. Само някой, който специално се приближеше, би могъл да разкрие измамата – а настоящата паника бе пресметната така, че да предотврати тази възможност.
На 821 секунди Пендъргаст чу, че електронните ключалки изщракват: вратите се отвориха и четирима гардове от близкия пункт №7 връхлетяха в двор 4 с извадени електро-шокови пушки.
— Оградата е прерязана! – изкрещя единият, като сочеше зейналата дупка в отсрещния край.
Докато великолепната четворка спринтираше към отвора, Пендъргаст се изправи, прилепи двете части на светло-отражателя една към друга, нави го на компактна тръбичка и го върна обратно в улука. После се плъзна през отворения портал в сградата, притича край ъгъла и се шмугна в близките тоалетни. Без да се бави влезе в пред-предпоследната кабинка, стъпи върху чинията и надигна плочката на тавана над главата си. Там, залепен от вътрешната страна, той откри един найлонов плик, в който имаше тънък четиригигабайтов флаш мемори чип, кредитна карта, малка подкожна игла и спринцовка, тиксо и капсулка, пълна с кафява течност. След като прибра вещите по джобовете си, излезе от тоалетните и се спусна по коридора към караулен пункт №7. Точно както Глин бе предвидил: от петимата дежурни четирима бяха реагирали на сигнала за тревога, оставяйки единствения командващ пазач в будката, заобиколен със стена от видеомонитори. Човекът крещеше някакви заповеди в микрофона си и почти истерично натискаше копче след копче, в опит да хване дирите на изчезналите затворници. Бягството бе предизвикало впечатляваща мобилизация. Ако се съдеше по разпалените викове на гарда, един от бегълците вече бе настигнат и заловен.
Както Глин бе очаквал, вратата на караулка №7 си седеше отключена поради припряното тръгване на гардовете.
Пендъргаст бързо влезе вътре, преметна ръка през врата на пазача и го инжектира. Мъжът се отпусна, без да издаде звук и агентът го положи на пода, след което покри част от микрофона му с ръка и изрева дрезгаво:
— Виждам единия! Тръгвам след него!
Експедитивно разсъблече изпадналия в безсъзнание мъж под пращящия съпровод на радиостанцията, която гърмеше заповеди да остане на поста си. За по-малко от минута Пендъргаст бе облякъл униформата, бе закачил значката и се беше екипирал със сълзотворен газ, електрошокова пушка, палка, радиостанция и пейджър за спешни обаждания. Беше по-строен от собственика на дрехите, но с някои малки нагласяния дегизировката прие съвсем убедителен вид.
След това разрови из многобройните сървъри, докато откри правилния порт. Измъкна флаш драйв устройството от плика и го пъхна вътре. После отново насочи вниманието си към пазача: чевръсто му завърза ръцете зад гърба, залепи му устата с тиксото, стегна и коленете му неподвижно. Извлачи упоения мъж до тоалетните, сложи го седнал върху чинията, привърза торса му към казанчето, за да стои изправен, заключи кабинката и изпълзя изпод вратата.