Пендъргаст застана пред огледалото. Свали бинтовете си и ги натъпка в кошчето за боклук, след което счупи стъклената ампулка над мивката и с масажиращи движения втри течността върху главата си. От платиненоруса косата му придоби невзрачен тъмнокафяв цвят. Той излезе от помещението и пое надолу по коридора, после зави надясно и се спря точно преди да мине край камерата, за да се консултира с таймера: 660 секунди.
Изчака на дисплея да се изпише 640 и продължи напред със спокойна крачка, като през цялото време държеше под око часовника. Знаеше, че много хора ще гледат видеозаписа. Въпреки че носеше униформа на пазач, той все пак се движеше в грешната посока – обратна на тази на избягалите – и лицето му все още беше насинено и подуто. В сграда С го познаваха добре. Всеки, който го мернеше, щеше да го различи.
Пендъргаст обаче знаеше и друго: в продължение на десет секунди – между 640 и 630 – мониторът, който предаваше образа конкретно от тази камера, щеше да се контролира от флаш драйва, пъхнат в компютъра. Устройството щеше временно да съхрани предишните десет секунди запис от камерата и да ги прожектира отново. После щеше да премине към следващата камера, към по-следващата и така нататък, и да повтаря същата процедура. Плейбекът щеше да се включва само по веднъж на монитор, което оставяше на Пендъргаст интервал от най-много десет секунди да прекоси зрителното поле на всяка камера. Това налагаше времето да се разчете перфектно.
Агентът премина безпроблемно и продължи по дългите празни коридори на сграда С – пазачите се бяха оттеглили в друга посока поради акцията по преследването на бегълците. От време на време той ускоряваше крачка, понякога забавяше, като минаваше край всяка камера точно в момента, в който старият видеосигнал щеше да бъде повторен. Радиостанцията му често пращеше. Веднъж се размина със стегната група тичащи пазачи и бързо клекна да си завърже обувката, извръщайки насиненото си лице настрани. Те го подминаха, без да го погледнат – очевидно цялото им внимание беше насочено другаде.
Той прекоси трапезарията и кухнята на сграда С, въздухът тегнеше от острия мирис на почистващи препарати. Зави отново и после пак, докато накрая достигна последната отсечка от коридора преди контролно-пропускателния пункт и охраняемите врати между Херкмур, Сграда С/ Федерална и Херкмур, Сграда В/ Щатска.
Лицето на Пендъргаст бе добре познато в сграда С. Но в сграда В никой не го беше виждал.
Приближи се до портала, прокара кредитната карта, постави ръка върху скенера за пръстови отпечатъци и зачака.
Сърцето му биеше доста по-бързо от обичайното. Беше дошъл мигът на истината.
Точно на 290 секунди лампичката блесна в зелено и металните ключалки се отвориха.
Пендъргаст пристъпи в сграда В. Пое по първото разклонение на коридора, а после се спря в тъмния ъгъл, който се образуваше на завоя. Прокара пръсти по най-дълбоката рана на бузата си и с рязко движение дръпна шевовете. Когато топлата кръв започна да се стича, той я размаза по лицето, врата и ръцете си. След това надигна ризата си и огледа странично разположения върху тялото му прорез, откъдето бе минало острието. Вдиша дълбоко и разкъса и тази рана.
Нараняванията трябваше да изглеждат възможно най-пресни.
На 110 секунди той чу забързани стъпки и, както очакваше, един от бегълците – Джъг – го подмина тичешком. Очевидно послушно бе последвал предначертаната от Глин схема. Разбира се, опитът щеше да е безуспешен – щяха да го заловят при изхода на сграда В, ако не и по-рано, – но в крайна сметка и това влизаше в плана. Бандата на Почо не бе нищо повече от димна завеса. Никой от престъпниците нямаше да се измъкне.
В момента, в който Джъг мина край него, Пендъргаст изпищя и се просна на пода, като междувременно натискаше бутона за спешни случаи:
— Служител на земята! Незабавни действия! Служител на земята!
45.
Ралф Кидър, работещ като медицинска сестра на персонала, коленичи над проснатата фигура на гарда, който хълцаше като бебе и мрънкаше нещо за това как бил нападнат и че не иска да умре, и се опита да съсредоточи вниманието си върху настоящия проблем. Преслуша сърдечния ритъм на мъжа със стетоскопа си – бърз и силен, – опипа врата и крайниците за счупвания, измери кръвното налягане – отлично – и прегледа прорезната рана на лицето: гадна, но повърхността.