Това щеше да е най-невероятното откриване.
Кадифената пътека прекосяваше Голямата ротонда с нейния пръстен от огромни динозаври, продължаваше през разкошната Африканска зала и оттам се виеше през половин дузина прашни салони и полузабравени коридори, за да достигне най-сетне до площадката с асансьорите, където се бе събрала лъскавата тълпа. Доста далечко беше от входа, помисли си Смитбак, докато чакаше на опашката за следващия асансьор – но гробът на Сенеф се намираше в самите недра на музея, общо взето толкова далеч от входа, колкото изобщо можеше да се стигне в рамките на сградата. Отново оправи възела на вратовръзката си. Излетът може само да пораздвижи кръвчицата из телата на тия дърти чирози, рече си той. Добре ще им дойде.
Камбанен звън огласи пристигането на поредната скъпа кола. Смитбак се шмугна с останалите в недостатъчното пространство като в консерва с бели и черни сардини и зачака с нетърпение да стигнат до подземния етаж. Най-сетне вратите се отвориха отново и гостите бяха посрещнати от ослепителна светлина, оркестрова музика, а отвъд това и самата Египетска зала с великолепно реставрираните й фрески от деветнайсети век. От всяка витрина искряха скъпоценни камъни, злато и фаянс, а изящно наредените чаени масички и маси за хранене, грейнали от пламъка на множество свещи, едва оставяха празно пространство по мраморните подове. А най-важни, реши Смитбак, след като погледът му обхвана гледката, бяха дългите плотове край стените, които се огъваха под тежестта на блюда с пушена сьомга и есетра, хрупкави хлебчета, огромни плата с нарязано на ръка прошуто „Сан Даниел“, сребърни лодки с перленосив хайвер от севруга и белуга.
Във всеки край имаше по един широк и дълбок съд от масивно сребро, пълен с натрошен лед, от който се подаваха гърлата на бутилки „Вьов Клико“, които чакаха подобно артилерийски батареи да бъдат гръмнати и разлети.
При това, помисли си Смитбак с наслада, това бяха само ордьоврите – вечерята тепърва предстоеше. Той потри ръце, наслаждавайки се на прекрасната гледка и се озърна за съпругата си Нора, която почти не бе виждал през изминалите шест дни. Леко потръпна при мисълта за други, по-интимни удоволствия, на които щеше да се наслади веднъж щом партито – наред с цялата тази отвратителна седмица – свършеше.
Разсъждаваше над дилемата коя от масите да атакува първо, когато усети една ръка да се плъзва иззад гърба му.
— Нора! – Той се обърна да я прегърне. Беше облечена в прилепнала черна рокля, елегантно гарнирана със сребърна бродерия. – Пленителна си!
— И ти не изглеждаш съвсем зле. – Тя се пресегна да оправи упорития кичур над челото му, който веднага пак щръкна напук на гравитацията и достиженията на съвременната козметика. – Хубавото ми пораснало момче.
— Моята египетска царица. Как е вратът ти, впрочем?
— Добре е и моля те, престани да ме питаш.
— Това тук е бомбастично. Майчице, какъв гуляй! – Смитбак плъзна алчен поглед наоколо. – И като помислиш, ти си кураторът. Това е твоето шоу.
— Нямам нищо общо с партито. – Тя надзърна към входа на Гробницата на Сенеф, сега затворен и преграден с червена панделка. – Моето шоу е там вътре.
Един строен келнер се плъзна към тях със сребърен поднос, натоварен с високи чаши искрящо шампанско и Смитбак взе две, връчвайки едната на Нора.
— За Гробницата на Сенеф! – рече той.
Чукнаха чаши и пиха.
— Хайде да си вземем нещо за хапване, преди да е настъпило великото преселение на народите – предложи тя. – Имам само десетина минути. В седем трябва да кажа няколко думи, после следват други речи, вечерята и представлението. Няма да ме видиш много, Бил. Съжалявам.
— По-късно ще видя повече.
Докато се приближаваха към масите, Смитбак забеляза висока, поразително красива тъмнокоса жена, облечена невзрачно в черни панталони и сива риза, отворена на деколтето и освежена от единствен ред перли. Беше абсолютно просто облекло и все пак върху нея изглеждаше някак класово, дори елегантно.