— Значи престъплението предстои – каза Пендъргаст с тих и сух глас. – Знаете ли какво е или кога ще се състои?
— Не – освен че всички индикации сочат, че е надвиснало. Може би утре. Може би тази нощ. Оттук и нуждата незабавно да бъдете освободен от Херкмур.
Пендъргаст помълча известно време.
— Не виждам как бих могъл да помогна – рече той, а в гласа му се долавяше горчивина. – Както забелязвате, грешах непрекъснато.
— Агент Пендъргаст, вие сте човекът – единственият човек, – който може да помогне. И знаете как.
Тъй като Пендъргаст не отговори веднага, Глин продължи.
— Надявахме се криминалният ни профил да има предикативна сила, че ще ни подскаже какви ще са бъдещите действия на Диоген. И той я има… Донякъде. Знаем, че брат ви се изживява като жертва, че вярва, че му е причинена ужасна несправедливост и това е неговият мотив. Убедени сме, че „идеалното“ му престъпление ще представлява опит да се причини подобна несправедливост на голяма маса хора.
— Точно така – намеси се Краснер. – Вашият брат иска да генерализира тази несправедливост, да я направи обществено достояние, да принуди останалите да споделят болката му.
Глин се надвеси над масата и заби очи в Пендъргаст.
— Знаем и още нещо. Вие сте човекът, причинил тази болка на брат си – или поне така го вижда той.
— Това е абсурдно – каза агентът.
— Нещо се е случило между вас и брат ви на ранна възраст: нещо толкова ужасно, че е изкривило бездруго извратения му ум и е изиграло ролята на спусък за събитията, които сега се разиграват. В нашия анализ липсва една изключително важна информация – какво е станало между вас и Диоген. И споменът за това събитие е заключен тук. – Глин посочи главата на Пендъргаст.
— Вече сме говорили за това – отвърна агентът сковано. – Казах ви всичко важно, което се е случвало между мен и брат ми. Дори се съгласих на един любопитен разговор с нашия добър д-р Краснер – без резултат. Няма ужасна тайна, бих си спомнял: имам фотографска памет.
— Простете ми, че няма да се съглася с вас, но такова събитие е имало, трябва да е имало. Не съществува друго обяснение.
— В такъв случай съжалявам. Тъй като дори да сте прав, аз нямам такъв спомен – и следователно няма начин да се досетя. Веднъж опитахте и се провалихте.
Глин събра върховете на пръстите си и сведе поглед. За няколко минути стаята потъна в тишина.
— Мисля, че има начин – рече той, без да вдига очи.
Отговор не последва и Глин отново вдигна глава.
— Обучен сте в някаква древна дисциплина, тайна мистична философия, практикувана от един малък свещенически орден в Бутан и Тибет. Един аспект на тази дисциплина е духовният, друг е физически: сложна серия от ритуализирани движения, подобни на ката в Шотокан карате. А трети е интелектуален: форма на медитация, на концентрация, която позволява на практикуващия да освободи пълния потенциал на човешкия ум. Говоря за тайните ритуали на Дзогкен или дори по-рядката практика, Чонг Ран.
— Как се добрахте до тази информация? – запита Пендъргаст толкова студено, че Д’Агоста усети как кръвта му замръзва.
— Агент Пендъргаст, моля ви. Събирането на знания е нашата основна стока и занаят. Опитвайки се да научим повече за вас – с цел да разберем по-добре брат ви – ние разговаряхме с много хора. Един от тях бе Корнелия Деламер Пендъргаст, вашата пралеля. Настоящо местожителство: клиниката за душевноболни престъпници „Маунт Мърси“. Сред събеседниците ни беше и една ваша позната – мис Кори Суонсън, последна година студентка в Академията „Филпс Ексетър“. Тя се оказа доста по-труден обект, но в крайна сметка получихме каквото ни трябваше.
Глин фиксира Пендъргаст с подобния си на сфинкс поглед. Пендъргаст му отвърна, а светлите му котешки очи почти не мигваха. Напрежението в стаята рязко се покачваше; Д’Агоста усети, че космите по ръцете му настръхват.
Най-сетне Пендъргаст заговори.
— Това нахлуване в личния ми живот отива далеч отвъд границите на вашите задължения.
Глин не отвърна.
— Използвам скитането из спомените по строго не личен начин – като изследователско средство, за да пресъздам сцената на престъпление или историческо събитие, това е всичко. Не би имало стойност за такъв… личен въпрос.
— Не би имало стойност? – В сухия тон на Глин се четеше скептицизъм.
— На всичко отгоре това е много трудна техника. Опитът да я приложа тук би бил загуба на време. Точно както малката игричка, която д-р Краснер се опита да играе с мен.