По-малкото момче вече се бе приближило до друга надгробна плоча. Клекнало, то прочете:
— Multa ferunt anni venientes commoda secum, Multa recedentes adimiunt. – Вдигна очи. – Е, Алойзиъс, какво мислиш за това?
Последва тишина, след което дойде и отговорът, храбър, но и малко несигурен.
— „Много години идват да ни утешат, много отлитащи години ни унищожават“.
Преводът бе посрещнат със саркастично подхилване.
— Това изобщо няма смисъл.
— Разбира се, че има.
— Не, няма. „Много отлитащи години ни унищожават“? Това е глупост! Аз смятам, че означава нещо от рода на „Докато идват, годините ни носят много радост. Докато отлитат…“ – Той спря за момент. – Adimiunt?
— Точно това, което казах: унищожавам – заяви по-голямото момче.
— „Докато отлитат, и ние чезнем с тях“ – довърши Диоген. – С други думи, когато си млад, годините носят добро, но започнеш ли да остаряваш, те си взимат всичко обратно.
— Този превод не е по-смислен от моя – каза Алойзиъс с раздразнение в гласа. После продължи към задната част на некропола, където имаше още една тясна редица крипти с имена и надписи. Като стигна до задънения край, той се спря пред мраморна врата, запречена с ръждясала метална решетка.
— Виж този гроб – каза Алойзиъс.
Диоген се приближи и го разгледа под светлината на свещта си.
— Къде е епитафията?
— Няма такава. Но е вход към крипта, трябва да е врата. – Алойзиъс се протегна и дръпна решетката. Нищо. Той я заблъска, задърпа, след което взе едно парче мрамор и започна да я разхлабва по краищата. – Може да е празна.
— Може да е предназначена за нас – каза по-малкото момче с дяволит пламък в очите.
— Празна е. – Алойзиъс поднови усилията си отново, дръпна решетката – и тогава внезапно със стържещ звук тя се отвори. Двамата стояха там изплашени.
— Ох, вони! – възкликна Диоген, отстъпи назад и стисна носа си.
Сега и Пендъргаст, потънал в своята ментална конструкция, го подуши – неописуемия мирис, отвратителен като от изгнил, покрит с плесен, черен дроб. Той преглътна, когато усети, че стените на неговия палат на спомените се разтреперват и отново ги закрепи в съзнанието си.
Алойзиъс огря със свещта си новооткритото пространство. Изобщо не беше крипта, а дълго хранилище, издълбано в задната част на подземието. Треперливият пламък освети редица странни уреди, направени от месинг, дърво и стъкло.
— Какво има вътре? – попита Диоген, като отново се приближи до брат си.
— Виж сам.
Диоген надзърна.
— Какви са тези неща?
— Машини – заяви по-големият уверено, сякаш знаеше.
— Ще влезеш ли?
— Естествено. – Алойзиъс пристъпи прага и се обърна. – Ти няма ли да дойдеш?
— Предполагам, че да.
Пендъргаст, скрит в сенките, ги наблюдаваше как влизат.
Двете момчета стояха и се оглеждаха в стаята. По оловните стени имаше белезникави следи от окисление. Пространството беше претъпкано от пода до тавана с необичайни вещи: кутии, изрисувани с разкривени лица; стари шапки, въжета и проядени от молците шалове; ръждясали вериги и метални халки; шкафове, огледала, пелерини и палки. Всичко бе покрито с дебели пластове прах и паяжини. В единия край, килната настрани, висеше табела в ярки цветове, украсена със заврънкулки и разни карнавални украси, характерни за Америка от 19 век:
След завръщането си от големите европейски салони
Знаменитият и всеизвестен хипнотизатор
ПРОФЕСОР КОМСТОК ПЕНДЪРГАСТ
Представя
ГРАНДИОЗНИЯ ТЕАТЪР И ИЛЮМИНИРАНА ФАНТАСМАГОРИЯ
на
МАГИЯТА, ИЛЮЗИЯТА И ФОКУСНИЧЕСТВОТО
Пендъргаст стоеше в сенките на собствените си спомени, преизпълнен с безпомощното предчувствие за надвиснал кошмар, като зрител на зловеща пиеса. Отначало двете момчета се оглеждаха предпазливо, пламъкът на свещите им хвърляше удължени сенки сред кутиите и купчините причудливи съоръжения.
— Знаеш ли какво представлява всичко това? – прошепна Алойзиъс.
— Какво?
— Намерихме целия реквизит от магическото шоу на прапрачичо Комсток.
— Кой е пра-пра-чичо Комсток?
— Просто най-известният магьосник на всички времена. Обучил самия Худини.
Алойзиъс докосна един скрин, прокара ръка по дръжката и предпазливо издърпа едно чекмедже: вътре имаше чифт белезници. После отвори друго чекмедже, което отначало заяждаше, а после поддаде с внезапно изтракване. Отвътре изскочиха две мишки и побягнаха.