— Продължавай – настоя Алойзиъс.
Малкият се обърна и погледна брат си, в очите му се четеше странно изражение. После се пъхна в люка и изчезна.
Алойзиъс също се приближи към отвора, спря се и надникна вътре със свещта в ръка, очевидно за пръв път забелязал, че стените са покрити със снимки, залепени за дървото.
— Няма ли да дойдеш? – долетя тъничкият уплашен и ядосан глас от отвъдния мрак. – Обеща ми, че ще стоиш зад мен.
Пендъргаст се разтрепера неудържимо.
— Да, да. Идвам.
Малкият Алойзиъс изпълзя до тъмната кръгла дупка, надникна вътре – но не продължи.
— Хей! Къде си? – прозвуча сподавеният вик от тъмнината. И после изведнъж: – Какво става? Какво е това? – Пронизителен момчешки писък проряза тясното пространство като скалпел. Пендъргаст видя, че от люка се процежда някаква светлина; видя пода; видя как Диоген се подхлъзва в отсрещния край на малка стаичка и се препъва в една осветена шахта. Последва внезапен нисък звук, подобно ръмженето на животно – и в ямата се мярнаха ужасни, неописуеми образи – след което с едно рязко „щрак!“ люкът се затвори и скри гледката от очите му.
— Не! – изкрещя Диоген някъде от дълбоко. – Не-е-е-е!
В този момент Пендъргаст си припомни всичко. Спомените го връхлетяха в съвършени детайли, с всяка отвратителна секунда, всеки миг от най-ужасяващата случка в живота му.
Той си спомни Събитието.
Щом паметта се стовари върху него като приливна вълна, той почувства, че мозъкът му е претоварен, че невроните му изключват – и загуби контрол върху менталната конструкция. Имението потръпна, разтресе се и експлодира в ума му, стените се подпалиха и разлетяха на парчета, сърцето му се изпълни с ужасен рев, огромният палат на спомените изчезна в мрака, разтапяйки се в искрящи късове, които браздяха празното пространство като метеори. За един кратък миг изтерзаните писъци на Диоген отекнаха в безбрежната бездна – след което и те отмряха и над всичко легна пълна тишина.
51.
Директорът Гордън Имхоф огледа масата на спартански обзаведената конферентна зала в недрата на Херкмурския команден блок. На ревера му имаше прикрепен микрофон. След като бе обмислил всичко, той се чувстваше добре. Реакцията на опита за бягство бе незабавна и мощна. Всичко бе работило като по часовник, като по учебник: веднага след обявяването на код червено целият комплекс бе електронно заключен. Всички входове и изходи – блокирани. Бегълците тичаха известно време насам-натам като мухи без глави – планът им се бе оказал напълно безсмислен – и след четиридесет минути всички бяха заловени и върнати или в килиите си, или в болницата. Задължителният сензор, прикрепен към глезените им, който автоматично се включваше всеки път при обявяването на код червено, бе потвърдил, че всички затворници в комплекса са налице.
В професия като неговата, помисли си Имхоф, само кризисният момент беше начин да те забележат. Една криза те правеше видим. В зависимост от това как бъдеше разрешена, тя осигуряваше възможност за издигане или разбита кариера. Конкретно тази бе разрешена безупречно: само един ранен пазач (при това не тежко), никакви взети заложници, никой убит или сериозно пострадал. Под неговото водачество Херкмур бе запазил своето безупречно реноме на затвор, от който не може да се избяга.
Имхоф погледна часовника си и изчака стрелката на секундите да стигне точно до 7:30. Кофи още не се бе появил, но той не се и канеше да го чака. Истината беше, че самонадеяният агент на ФБР и лакеите му наистина започваха да му лазят по нервите.
— Господа – поде той. – Нека открия тази среща като се обърна към всички вас с думите: Добра работа!
Лек шепот и размърдване посрещнаха изявлението му.
— Днес Херкмур бе изправен пред необичайно предизвикателство – масов опит за бягство. В два часа и единадесет минути след обяд девет затворници прорязаха оградата в един от дворовете за упражнения в сграда С и се измъкнаха, макар и само в пределите на вътрешния периметър. Един успя да достигне до охранителната станция в южния край на сграда Б. Обстоятелствата все още се разследват. Достатъчно е да се отбележи обаче, че явно затворниците в двор 4 не са се намирали под директното наблюдение на надзирателите по време на опита, причините, за което остават недоизяснени.
Той направи пауза и строго изгледа събралите се около масата хора.
— Ще разискваме този пропуск по време на днешното заседание.
После отпусна чертите си.
— Като цяло отговорът на опита за бягство бе непосредствен и изпълнен по правилата. Мъжете от отряда за незабавно реагиране се намираха на местопрестъплението в два часа и четиринадесет минути и веднага издадоха сигнал код червено. Повече от петдесет гарда бяха мобилизирани. За доста по-малко от час всеки един от бегълците беше заловен и всички затворници – проверени. До три часа и една минута код червено бе прекратен. Херкмур се завърна към обичайните си задачи.