Той замълча за момент.
— Отново искам да поздравя всички, взели участие в операцията. Можете да си отдъхнете, тази среща е проформа – както знаете, официалните брифинги се изискват по правило в рамките на дванадесет часа след обявяване на код червено. Извинявам се, че ви задържам тук в извънработно време: така че да видим дали ще успеем да свършим достатъчно бързо, та да се приберем по домовете си навреме за вечеря. Призовавам всички, които имат въпроси, да ги задават своевременно. Не е необходимо да спазвате церемонията.
Той огледа залата.
— Бих желал първо да се обърна към охранителния мениджър на сграда С, Джеймс Роло. Джим, ще ни кажете ли нещо повече за ролята на офицер Сайдески? Изглежда по този въпрос е настъпило някакво объркване.
Един мъж с едър корем се изправи със звънтене на ключове и нагласи колана си. Лицето му бе възприело изключително сериозно изражение.
— Благодаря ви, сър. Както сам отбелязахте, код червено бе обявен в два и четиринадесет. Момчетата от отряда за бързо реагиране пристигнаха от охранителен пункт 7. Четирима реагираха, оставяйки офицер Сайдески да контролира охранителния пункт. Както изглежда, един от бегълците е нападнал офицера, упоил го е, завързал го е и го е оставил в близката тоалетна. Все още е дезориентиран, но веднага щом дойде на себе си, ще го поканим да свидетелства.
— Много добре.
В този момент се изправи един неспокоен на вид човек в бяла престилка.
— Аз съм медицинската сестра на персонала, Кидър, сър. И отговарям за амбулаторията на сграда В.
Имхоф го изгледа.
— Да?
— Изглежда има някакво объркване. В началото на опита за бягство парамедиците доведоха един ранен пазач, който твърдеше, че е Сайдески и носеше униформа с неговата значка. След това мъжът изчезна.
— Това може лесно да се обясни – намеси се Роло. – Открихме Сайдески без униформата и значката му. Явно е излязъл от амбулаторията. После някой от затворниците го е нокаутирал и му е съблякъл дрехите.
— Звучи ми логично – рече Имхоф. После се поколеба за миг. – Единственото, което ме притеснява, е, че всички бегълци са били задържани в затворническото си облекло. Никой от тях не е носил униформа.
Роло потри зачервения си врат.
— Вероятно затворникът, който е съблякъл Сайдески, не е имал време да облече униформата.
— Сигурно е така – съгласи се Имхоф. – Господин Роло, моля да докладвате следните вещи за липсващи: униформа, значка и идентификационни документи, принадлежащи на Сайдески. Очаквам да ги намерите в боклука или в някой тъмен ъгъл. Но не можем да позволим да попаднат в ръцете на затворници.
— Да, сър.
— Е, мистерията е разбулена. Продължете, господин Роло.
— Извинете, че ви прекъсвам – намеси се отново Кидър.
— Но не съм сигурен, че мистерията е разбулена. Този човек, който твърдеше, че е Сайдески, остана в амбулаторията да чака радиолога, докато аз бях отишъл да се погрижа за част от бегълците. Имаше няколко счупени ребра, контузии, лицева лацерация…
— Няма нужда да ни разказвате цялата диагноза, Кидър.
— Да, сър. Както и да е, не беше в състояние да ходи, където и да било. А когато се върнах, Сайдески – тоест човекът, който твърдеше, че е Сайдески – беше изчезнал; вместо него в леглото лежеше трупът на затворника Карлос Лакара.
— Лакара? – Имхоф се намръщи. Тази част не бе я чувал преди.
— Точно така. Някой го беше сложил в леглото на Сайдески.
— Може би е странна шега?
— Нямам представа, сър. Питах се дали… Ами… дали не би могло да е свързано по някакъв начин с опита за бягство.
Настъпи тишина.
— Ако е така – каза Имхоф накрая, – то си имаме работа с един много по-сложен план, отколкото първоначално предполагахме. Но заключението е следното: всеки един от бегълците бе заловен и мина през проверка. В близките дни ще ги разпитаме, за да си изясним какво точно се е случило.
— Притеснява ме и друго – продължи Кидър. – По време на бягството един автомобил на моргата пристигна да прибере тялото на Лакара. Държаха го пред вратите до края на код червено.
— И?
— Когато отмениха тревогата, линейката влезе и натовари трупа. Главният лекар е бил свидетел на това и е подписал документите.