— Не виждам какъв е проблемът.
— Проблемът, сър, е, че чак след петнайсет минути открих тялото на Лакара в леглото на Сайдески.
Имхоф вдигна вежди.
— Е, значи в суматохата са прибрали погрешното тяло. Разбираемо е. Не бъдете твърде строг към себе си, Кидър. Просто се обадете на болницата и оправете въпроса.
— Вече се обадих, сър. Оттам ми казаха, че молбата ни да приберат тялото тази сутрин е била отменена съвсем малко след като е постъпила. Кълнат се, че изобщо не са пращали кола.
Имхоф изръмжа.
— Тази проклета болница винаги скапва нещата. Тъпата им администрация не може да различи жив от мъртвец! Позвънете им пак утре сутрин, кажете им, че са прибрали погрешния труп и че трябва да проверят.
— Но точно това е проблемът, сър! Не сме имали друг труп в Херкмур. Не мога да си обясня какво тяло са отнесли в болницата.
— Казахте, че главният лекар е подписал документите?
— Да. Прибра се вкъщи след края на смяната.
— Тогава утре ще разговаряме с него. Несъмнено още на сутринта ще изясним това объркване. Тъй или иначе, въпросът съвсем странично засяга опита за бягство, заради който сме тук. Така че нека продължим с конференцията.
Кидър не каза нищо, но лицето му си остана тревожно.
— Е, добре. Следващият въпрос е защо дворът не е бил под наблюдение в момента на бягството. Списъците ми показват, че по това време в двор 4 са дежурили Фекто и Дойл. Фекто, бихте ли ни обяснил отсъствието си?
Един много нервен пазач в дъното на залата прочисти гърло.
— Да, сър. Аз и офицер Дойл бяхме дежурни в двора и…
— Деветимата затворници по разписание ли дойдоха?
— Да, сър. Излязоха точно в два часа.
— Вие къде бяхте?
— На поста си, както е по правилник.
— Какво стана в такъв случай?
— Ами около пет минути по-късно получихме обаждане от специален агент Кофи.
— Кофи ви е потърсил? – Имхоф бе искрено потресен. Това наистина беше твърде необичайно. Огледа присъстващите: Кофи все още не бе дошъл.
— Разкажете ни за този разговор, Фекто.
— Каза, че му трябваме незабавно. Обяснихме му, че сме длъжни да останем и да наблюдаваме двора, но той не щеше и да чуе.
Директорът усети надигащ се гняв. Кофи изобщо не му беше споменал за това.
— Цитирайте точно агент Кофи, ако обичате.
Фекто се поколеба и лицето му се обля в червенина.
— Ами, сър, той каза нещо от рода на „Ако не сте тук до деветдесет секунди, ще направя така, че да ви преместят в Северна Дакота.“ Нещо такова, сър. Опитах се да му кажа, че само ние двамата сме дежурни, но той прекъсна връзката.
— Заплашил ви е?
— Реално погледнато, да.
— И вие оставихте двора без надзор, без да се обадите нито на мен, нито на някой от шефовете на охраната?
— Съжалявам, сър. Помислих, че сигурно се е съгласувал с вас.
— И защо, по дяволите, кажете ми, Фекто, защо бих позволил отстраняването на единствените двама пазачи, оставяйки банда затворници да правят каквото им душа иска?
— Съжалявам, сър. Реших, че е заради… Заради специалния затворник.
— Специалният затворник? За какво ми говорите?
— Е, ами… – Фекто бе започнал да заеква. – Специалният затворник, който получи привилегии да се упражнява в двор 4.
— Да, но той така и не стигна дотам. Остана в килията си.
— Ъ-ъ-ъ, не, сър. Ние го видяхме в двор 4.
Имхоф си пое дълбоко дъх. Нещата ставаха по-заплетени, отколкото си ги бе представял.
— Фекто, объркал сте се. Затворникът остана в килията си през целия ден и въобще не е бил ескортиран до двора. Лично проверих по време на сигнала за тревога – електронните дневници са тук, пред мен. Гривната на глезена му показва, че не е напускал тъмничното отделение.
— Простете, сър, но си спомням съвсем ясно, че специалният затворник дойде там. – Гардът хвърли поглед към Дойл, който изглеждаше също толкова смаян.
— Дойл? – произнесе Имхоф остро.
— Да, сър?
— Хич не ми викайте „Да, сър“! Искам да знам: видяхте ли днес специалния затворник в двор 4 или не?
— Да, сър. Искам да кажа, помня, че го видях, сър.
Настъпи продължителна тишина. Имхоф погледна към Роло, но мъжът вече мърмореше нещо по радиостанцията си. Само след миг я остави и вдигна поглед.
— Според електронното наблюдение специалният затворник все още е в килията си. Въобще не е излизал оттам.
— Най-добре пратете някого да провери, просто за всеки случай. – Имхоф кипеше от гняв към Кофи. Къде, по дяволите, се бавеше още? За всичко бе виновен той!