— Да.
— Място?
— „Мезон дьо ла Рошеноар“, домът на предците ни на улица „Дофин“ в Ню Орлиънс.
— И какво правихте там?
— Разглеждах.
— Продължете.
Пендъргаст мълчеше. Глин си припомни думите му: Вие ще задавате въпроси, аз ще им отговарям. Леко прочисти гърло.
— Често ли разглеждахте къщата?
— Беше голямо имение. Криеше много тайни.
— Колко време е принадлежало на семейството ви?
— Отначало е било манастир, но един родственик го купил през петдесетте години на 18 век.
— Кой е бил това?
— Огъстъс Робеспиер Пендъргаст. Прекарал десетилетия да го преобрази.
Естествено, Глин знаеше по-голямата част от историята, но на първо време му се струваше по-добре да накара Пендъргаст да поприказва – и да отговори на лесните въпроси – преди да задълбаят по-навътре. Сега бе моментът да обърне разговора.
— Какво разглеждахте точно този ден? – попита той.
— Подземията.
— Те спадаха ли към тайните?
— Родителите ми не знаеха, че сме открили пътя към тях.
— Но вие го открихте.
— Диоген го откри.
— И сподели с вас.
— Не. Аз… го проследих веднъж.
— И тогава ви е казал.
Мълчание.
— Аз го накарах да ми каже.
Сега челото на Пендъргаст беше по-влажно и Глин не настоя.
— Опишете ми подземията.
— До тях можеше да се стигне през една фалшива стена в мазето.
— А отвъд нея едно стълбище водеше надолу?
— Да.
— Какво имаше на дъното на стълбището?
Нова пауза.
— Некропол.
Глин млъкна за миг, за да прикрие изненадата си.
— Значи вие разглеждахте този некропол?
— Да. Четяхме епитафиите на семейните гробници. Така… така се започна.
— Открихте нещо?
— Входът към една тайна стая.
— Какво имаше вътре?
— Магическият реквизит на моя сродник Комсток Пендъргаст.
Глин отново замълча за момент.
— Комсток Пендъргаст магьосникът?
— Да.
— Значи е съхранявал сценичния си реквизит в подземията?
— Не. Моето семейство го е скрило там.
— Защо?
— Защото голяма част от него беше опасна.
— Но докато сте разглеждали стаята, вие не сте знаели това.
— Не. Не и отначало.
— Отначало?
— Някои от уредите изглеждаха странни. Жестоки. Бяхме малки, не разбирахме напълно… – Пендъргаст се поколеба.
— Какво се случи след това? – попита Глин меко.
— В дъното открихме голяма кутия.
— Опишете ми я.
— Много голяма – почти с размерите на малка стая – но портативна. Беше боядисана крещящо. Червено и злато. От едната страна бе изрисувано лице на демон. Над него имаше надпис.
— Който гласеше?
— „Входът към Ада“.
Сега Пендъргаст трепереше леко, затова Глин изчака, преди да заговори отново.
— Кутията имаше ли врата?
— Да.
— И вие влязохте.
— Да. Не.
— Искате да кажете, че Диоген е минал пръв?
— Да.
— По свое желание?
Последва дълга пауза.
— Не.
— Вие го принудихте – каза Глин.
— Да, и… – Пендъргаст се запъна.
— Използвахте сила?
— Да.
Сега Глин седеше напълно неподвижен. Не искаше дори най-слабото изскърцване на инвалидната количка да наруши напрегнатата атмосфера.
— Защо?
— Беше саркастичен както обикновено. Ядосах му се. В случай, че имаше нещо страшничко… исках той да влезе пръв.
— Значи Диоген се пъхна вътре? А вие го последвахте.
— Да.
— Какво открихте?
Устните на Пендъргаст се задвижиха, но измина известно време, преди да се чуе звук.
— Стълба. Която водеше към едно тясно пространство горе.
— Опишете го.
— Тъмно. Задушно. По стените – снимки.
— Продължавайте.
— В отсрещната стена имаше люк, който водеше в друго помещение. Диоген мина пръв.
Докато гледаше Пендъргаст, Глин се поколеба, после попита:
— Вие ли го накарахте да мине пръв?
— Да.
— И го последвахте?
— Аз… се канех.
— Какво ви спря?
Пендъргаст внезапно бе разтърсен от конвулсия, но не отговори.
— Какво ви спря? – притисна го Глин.
— Шоуто започна. Вътре в кутията. Вътре, където беше Диоген.
— Шоу, замислено от Комсток?
— Да.
— Каква бе целта му?
Нова конвулсия.
— Да изплаши някого до смърт.
Глин се облегна бавно назад в инвалидния си стол. Той беше проучвал като част от разследването си родословието на Пендъргаст и Комсток изпъкваше сред многото му колоритни предци. Той се явяваше пра-пра-чичо на агента – в младостта си прославен магьосник, хипнотизатор и създател на илюзии. С възрастта обаче бе ставал все по-жесток и накрая се бе превърнал в пълен мизантроп. Както мнозина от роднините си и той беше завършил дните си в приют.