Те бавно се движеха напред към първата точка, където щеше да започне светлинно-звуковото шоу, притиснати отвсякъде от тълпата. За няколко минути всичките триста гости бяха вътре и тя чу как вратите на гробницата се затварят сред тътен, който завърши с глух метален звън. Над множеството легна внезапна тишина и бездруго мъждивото осветление намаля още повече.
Откъм мрака долетя слаб звук от лопата, която копае в пясък. После още един, а след това цял хор от кирки, всички захапващи земята. След това се чуха глухите гласове на разбивачите на гробницата, които разговаряха възбудено. Нора се огледа и видя, че в отсрещния ъгъл телевизионните екипи снимат.
Светлинно-звуковото шоу бе започнало и в момента милиони зрители гледаха.
56.
Хейуърд влезе в залата точно зад Д’Агоста и се озова във великолепие от светлина и цветове. За свой ужас тя видя, че вратите към Гробницата на Сенеф вече са затворени, а декоративната червена лента лежеше прерязана на пода. Всичките най-важни гости вече бяха вътре, докато останалите се бяха пръснали из залата, някои седяха около коктейлните маси, други се бяха събрали на групички около храната и напитките.
— Трябва да отворим тези врати още сега – отсече Пендъргаст, приближавайки се до нея.
— Залата за компютърен контрол е насам.
Те пресякоха помещението – съпроводени от разтревожените погледи на някои от присъстващите – и връхлетяха през една врата отсреща.
Компютърната зала за контрол над Гробницата на Сенеф беше малка. В единия й край имаше дълга маса, върху която стояха няколко монитора и клавиатури. От другата страна се издигаха лавици с оборудване: хард-драйв устройства, регулатори, синтезатори, видеотехника. Един телевизор без звук беше свързан към местния филиал на PBS, излъчващ откриването на живо. До масата седяха двама техници и наблюдаваха редица монитори, показващи картини от вътрешността на гробницата, както и един друг екран, върху който течеше дълга серия от цифри. Мъжете се обърнаха, изненадани от внезапното нахълтване.
— Какво е положението със светлинно-звуковото шоу? – попита Хейуърд.
— Върви като по часовник – отговори единият от техниците. – Защо?
— Изключете го – нареди Хейуърд. – Отворете вратите на гробницата.
Техникът свали слушалките си.
— Не мога да го направя, без да са ме упълномощили.
Хейуърд размаха значката си пред лицето му.
— Капитан Хейуърд, НПУ, „Убийства“. Това достатъчно ли е?
Мъжът се поколеба, взирайки се в значката. След това сви рамене и се обърна към другия:
— Лари, въведи серията за освобождаване на вратите, ако обичаш.
Хейуърд погледна към втория техник и позна в него Лари Ендърби, човека, когото беше разпитвала за опита за убийство на Марго Грийн, а след това и за диамантения обир. Изглежда напоследък този тип все се оказваше на погрешното място в погрешното време.
— Щом казваш – отвърна Ендърби малко несигурно.
Тъкмо беше започнал да трака по клавиатурата, когато се появи Манети със зачервено лице, следван от двама гардове.
— Какво става тук? – попита той.
— Имаме проблем – отвърна Хейуърд. – Спираме шоуто.
— Няма да спирате нищо, без да си намерите дяволска добра причина.
— Няма време за обяснения.
Ендърби беше спрял да пише, пръстите му стояха над клавиатурата и той местеше поглед от Хейуърд към Манети и обратно.
— Съобразявах се с вас, доколкото мога, капитан Хейуърд – каза Манети. – Но сега отидохте твърде далеч. Това откриване е направо съдбовно за музея. Всички важни клечки са тук и освен това имаме милиони зрители, които гледат на живо. Няма начин да позволя нещо или някой да развали всичко това.
— По-кротко, Манети – произнесе Хейуърд рязко. – Поемам цялата отговорност. Нещо ужасно е на път да се случи.
— Няма да се случи, капитане – каза Манети безцеремонно. Той направи жест към телевизора. – Убедете се сама. Всичко е наред. – Той се пресегна и включи звука.
През петата година от управлението на фараон Тутмос IV…
Хейуърд се обърна отново към Ендърби.
— Отворете онези врати веднага.
— Не изпълнявайте тази заповед, Ендърби – каза Манети.
Ръцете на техника, все още над клавиатурата, започнаха да треперят.
Манети погледна покрай Хейуърд и очите му се разшириха при вида на Пендъргаст.
— Какво, по дяволите…? Вие не трябваше ли да сте в затвора?
— Казах, отворете проклетите врати! – излая Хейуърд.