— Нещо не е наред. – Манети започна да бърка за радиостанцията си.
Пендъргаст невъзмутимо пристъпи напред. После обърна натъртеното си лице към Манети и произнесе с приятен глас:
— Моите най-искрени извинения.
— За какво?
Ударът дойде толкова бързо, че изглеждаше като сценка от анимационен филм, в която движенията на героите се сливат в някакво торнадо, и в следващата секунда Манети се преви на две със сподавено изохкване. С плавен светкавичен жест Пендъргаст измъкна пистолета на Манети от кобура и го насочи към двамата гардове.
— Оръжия, палки, задушливи спрейове, радиостанции – на пода! – нареди той.
Двамата мъже се подчиниха.
Пендъргаст издърпа един от пистолетите и го подаде на Д’Агоста.
— Наблюдавай ги. – После взе оръжието на втория пазач и го пъхна в колана си за резерва. Едва след това се обърна към Манети, който стоеше на колене с ръка на диафрагмата, опитвайки се да си поеме въздух.
— Искрено съжалявам. В ход е заговор, който цели да унищожи всички в гробницата. Трябва да се опитаме да го спрем независимо дали ви харесва или не. А сега: къде е Хюго Менцес?
— Здравата си загазил, приятел! – задъхано произнесе Манети. – Даже повече, отколкото преди. – И започна да се изправя.
Д’Агоста насочи оръжието си застрашително и Манети замръзна.
— Менцес е в гробницата с останалите – отговори той след известно време.
Пендъргаст се обърна към техниците и заговори. Гласът му беше леден и изпълнен със заплаха.
— Господин Ендърби? Чухте заповедта: отворете вратите!
Техникът, напълно втрещен от ужас, кимна и започна да трака по клавиатурата.
— Няма проблем, сър, ще ги отворя след миг.
Настъпи кратка тишина.
Поредно стакато по клавиатурата, после друга пауза. Ендърби сбърчи чело.
— Опа! Май засече…
57.
През петата година от управлението на фараона Тутмос IV, Сенеф – великият везир и бивш регент на младия фараон – умрял по неизвестни причини. Той бил погребан в голяма гробница в Долината на царете, която била строена в продължение на дванадесет години. Въпреки че Сенеф никога не станал фараон, той бил погребан в Долината на царете както подобава на човек, управлявал като регент на фараона и който вероятно успял да запази силното си влияние и след поемането на трона от бившия му повереник. Голямата пирамида на Сенеф била пълна с всички богатства, които можели да се намерят в древен Египет: погребални предмети от злато и сребро, лазурит, червен халцедон, алабастър, оникс, гранит и диамант, а така също и мебели, съдове за храна, статуи, колесници, игри и оръжия. Не били жалени никакви средства.
През десетата година от царуването си Тутмос се разболял. Синът му, Аменхотеп III, бил провъзгласен за фараон от една фракция в армията, противопоставяща се на жреците. По това време избухнало въстание в Горен Египет и Страната на Двете Царства била потопена в метежи и хаос.
Било подходящо време за ограбване на гробници.
И така една сутрин на зазоряване главните жреци, определени да охраняват великата гробница на Сенеф, започнали да копаят…
Гласът зад кадър прекъсна. Нора стоеше в тъмния коридор към Втория проход на Бога рамо до рамо с кмета и неговата съпруга. Виола Маскелене се намираше непосредствено зад тях. Звукът от копаещи инструменти се усилваше, примесен с възбудените гласове на крадците. Разнесе се одобрителен възглас, стържене на лопати о камък и силно разтрошаване на хоросановите печати, изкъртвани с кирка един след друг. Всички наоколо, цялата аудитория – триста души избрани гости, големите играчи на Ню Йорк – гледаха очаровани.
Шоуто продължи, отекна трополене и стържене на камък: крадците отместваха външната врата на гробницата. Появи се слаба светлина, осветявайки ярко тъмното пространство. Миг по-късно изплуваха лицата на крадците, нетърпеливо притичващи в светлината на факлите. Бяха облечени в древноегипетски одежди. Макар да бе виждала всичко предварително, Нора продължаваше да се изумява колко реалистично изглеждаха холографските образи на крадците на гробницата.
Включиха се нова серия прожектори, които пренесоха образите върху изкусно разположени екрани и крадците се показаха, пълзейки боязливо напред по прохода пред посетителите. С жестове и съскане призрачните крадци се обърнаха и накараха публиката да ги последва – включвайки ги като съучастници. Това даде знак за предстоящия втори етап на шоуто, който щеше да се състои в Залата на колесниците.