— Тези компютри продължават да работят – каза Пендъргаст. – Защо?
— Захранват се от локален резервен източник.
— Тогава ги презаредете. Издърпайте електрическите кабели и ги включете обратно.
Ендърби запълзя под масата и започна да ги изтръгва един по един, потапяйки стаята в мрак и тишина. Чу се кратко изщракване и внезапна светлина обля всичко; Хейуърд беше включила фенерчето си.
Вратата рязко се отвори и на прага застана един висок мъж с червена вратовръзка и кръгли черни очила.
— Какво става тук? – кресна той. – Ръководя предаване на живо пред милиони зрители, а вие дори не можете да поддържате тока! Вижте, резервният ми източник не може да издържи повече от петнайсет минути!
Д’Агоста разпозна Рандъл Лофтъс, известния режисьор. Лицето му се беше покрило с червени петна от гняв.
Пендъргаст се обърна към Д’Агоста, като се наведе по-близо.
— Знаеш какво трябва да се направи, нали, Винсънт?
— Да – отговори Д’Агоста. После изви лице към режисьора: – Нека ви помогна.
— Добре ще е. – И Лофтъс се завъртя на пети и напусна сковано стаята, следван от Д’Агоста.
В залата отвън гостите се въртяха насам-натам в тъмнината, оживявана единствено от блясъка на стотиците чаени свещи по масите; възбудени, макар и все още без признаци на безпокойство, те очевидно приемаха всичко това като приключение. Музейните охранители обикаляха и ги уверяваха, че токът ще дойде всеки момент. Д’Агоста вървеше след режисьора към отсрещния край на залата, където беше разположен екипът му. Всички работеха бързо, мърморейки в микрофоните и следейки малките монитори на струпаните камери.
— Загубихме връзка с екипа вътре – каза един. – Но изглежда при тях все още има ток. Продължават да предават, захранването към тях е добро. Всъщност, според мен дори не знаят, че тук имаме проблем.
— Слава богу – въздъхна Лофтъс. – По-скоро бих умрял, отколкото да се издъня така.
— Това захранване, за което споменахте – намеси се Д’Агоста. – Къде се намира?
Лофтъс кимна към един дебел кабел, чиито криволици излизаха от залата, покрит с гумена изолация.
— Ясно – — каза Д’Агоста. – А ако този кабел се прекъсне?
— Боже опази! – каза Лофтъс. – Бихме изгубили картината. Но това не може да се случи, повярвайте ми. Трябва да е нещо повече от случаен ритник, за да повреди такъв кабел.
— Нямате ли резервен?
— Няма нужда. Този тук е със защитен слой от гума и епоксидна смола, с преплетени стоманени нишки – направо е неразрушим. Е, господин…
— Лейтенант Д’Агоста.
— Както изглежда, нямаме нужда от вас. – Лофтъс се обърна с гръб и посочи към друг мъж от екипа си. – А ти, глупак такъв, никога не оставяй така включен монитор без наблюдение!
Д’Агоста се огледа. В отсрещния край на залата, близо до входа, се намираше задължителният противопожарен кран, наред с навит маркуч и голяма брадва зад лесно трошащо се стъкло. Той се приближи, стовари един жесток ритник върху стъклото и се протегна за брадвата. След това избра мястото, където кабелът завиваше зад ъгъла, стегна се и вдигна брадвата над главата си.
— Хей! – извика някой от телевизионния екип. – Какво, по дяволите…!
Д’Агоста спусна брадвата с умел замах и преряза на две кабела сред дъжд от искри.
Откъм Рандъл Лофтъс дойде нечленоразделен яростен вой.
Миг по-късно Д’Агоста беше в контролната зала. Пендъргаст и техниците продължаваха да се трудят усилено над заредените наново компютърни системи, които все още отказваха да приемат команди.
Пендъргаст се обърна към него.
— Как е Лофтъс?
— Извън себе си от ярост в момента.
Агентът кимна, устните му се извиха за миг в някакво подобие на усмивка.
Внезапно поток от бляскащи светлини върху един от работещите монитори привлече вниманието на Д’Агоста.
— Какво е това? – попита рязко Пендъргаст.
— Мигащи светлини – отвърна Ендърби, наведен над клавиатурата.
— В шоуто има мигащи светлини?
— Аха. Най-накрая. Знаете, за специални ефекти.
Пендъргаст върна вниманието си към монитора, синята светлина се отразяваше в наситено сивите му очи. Включиха се още мигащи светлини, последвани от странен грохот.
Ендърби внезапно се изправи в стола.
— Чакайте. Не би трябвало да става така.
Аудио-предаването от гробницата продължи, донасяйки засилващ се ропот сред присъстващите. Пендъргаст се обърна към Хейуърд.