Покрусен, Смитбак наблюдаваше едно масивно парче сирене „Бри“ да се търкаля през залата, докато най-сетне не се разплеска в един тъмен ъгъл.
Пендъргаст минаваше от маса на маса и събираше чаените свещи, след което ги подреди в кръг около разчистеното пространство, за да осигури светлина.
Какво, по дяволите, прави той?
В салона влетя един мъж с някаква бутилка в ръка, която Пендъргаст незабавно взе, разгледа и пъхна в купчината лед. След малко пристигнаха още двама души, от които единият буташе количка, натоварена със стъклария и лабораторно оборудване – колби и чаши, – които последваха бутилката в леда.
Пендъргаст се изправи и с гръб към скривалището на Смитбак започна да навива ръкави.
— Трябва ми доброволец – произнесе той.
— Какво точно правите? – попита Манети.
— Нитроглицерин.
Последва тишина.
Директорът на охраната прочисти гърло.
— Това е лудост. Не може да няма по-добър начин да проникнете в гробницата, от това да вдигнете във въздуха вратите.
— Няма ли доброволци?
— Ще позвъня на отряда за бързо реагиране – заяви Манети. – За да проникнем вътре са ни необходими професионалисти. Не можем просто така да взривяваме.
— Добре тогава – рече Пендъргаст. – Вие какво ще кажете, господин Смитбак?
Смитбак замръзна в тъмнината, поколеба се и се озърна наоколо.
— Кой, аз? – каза той накрая с тънък гласец.
— Ако не се лъжа, вие сте единственият тук, който носи тази фамилия.
Смитбак излезе от сенките до вратата и пристъпи в салона. Чак сега Пендъргаст се обърна и го погледна право в очите.
— Ъ-ъ-ъ… разбира се – измънка журналистът. – За мен е удоволствие да помагам в… ъ-ъ-ъ… един момент. Нитро ли казахте?
— Казах го.
— Ще бъде ли опасно?
— Като вземем предвид липсата ми на опит при синтеза и примесите в продукта, които несъмнено ще се получат, бих преценил шансовете като малко по-добри от петдесет процента.
— Шансове за какво?
— Да избегнем преждевременна детонация.
Смитбак преглътна.
— Вие явно… се тревожите за това, което се случва в гробницата.
— Всъщност аз съм ужасен, ако трябва да бъдем точни, господин Смитбак.
— Жена ми е вътре.
— В такъв случай имате прекрасен стимул да помогнете.
Смитбак се стегна.
— Само кажете какво трябва да направя.
— Благодаря ви. – Пендъргаст се обърна към Манети. – Погрижете се всички да излязат от залата и да се скрият.
— Ще се обадя на специалните части и настоявам да…
Но изразът по лицето на агента го накара да замлъкне.
Пазачите побързаха да се изнесат и Манети ги последва с пращящата радиостанция в ръка.
Пендъргаст отново погледна Смитбак.
— А сега, ако бъдете така добър да следвате инструкциите ми дословно, ще имаме доста приличен шанс за успех.
Той се обърна, за да се заеме с построяването на апаратурата: обръщаше бутилките, за да се изстудят по-бързо; взе една колба, зарови я дълбоко в леда и нагласи в нея стъклен термометър.
— Проблемът, господин Смитбак, се състои в това, че нямаме време да действаме както си му е редът. Налага се да смесим реактивите бързо. А това в някои случаи предизвиква нежелателен резултат.
— Вижте какво, кажете ми какво става в гробницата.
— Нека се концентрираме върху настоящата задача, ако обичате.
Репортерът отново преглътна и се опита да се овладее. Всички мисли за страхотна статия се изпариха от главата му. Нора е вътре, Нора е вътре – фразата отекваше в съзнанието му като барабанен ритъм.
— Подайте ми шишето със сярната киселина, но първо го избършете.
Смитбак откри бутилката, измъкна я от леда, подсуши я и я връчи на Пендъргаст, който внимателно изля част от съдържанието й в силно охладената колба. Разнесе се гадна парлива миризма. Когато изсипаното количество задоволи агента, той отстъпи назад и затвори шишето.
— Проверете температурата, моля.
Смитбак се наведе към термометъра, извади го от колбата и го приближи към свещта, за да разчете стойностите.
— Излишно е да отбелязвам – рече Пендъргаст сухо, – че трябва да сте извънредно внимателен с пламъка на свещта. Също така ще спомена, че в контакт с тъкани тези киселини разяждат за секунди.