Ръката на Смитбак рязко се дръпна.
— Подайте ми азотната киселина. Следвайте същата процедура, ако обичате.
Репортерът избърса бутилката и я даде на Пендъргаст. Агентът я отвори и я вдигна на нивото на очите си, като разглеждаше етикета.
— Докато прибавям от този реактив, искам от вас да разбърквате сместа с термометъра и да засичате температурата през интервали от трийсет секунди.
— Добре.
Пендъргаст изсипа от киселината в разграфен мерителен цилиндър и започна да я налива малко по малко в изстудената колба, а Смитбак разбъркваше.
— Десет градуса – обяви журналистът.
Още няколко капки киселина.
— Осемнайсет… двайсет и пет… Бързо се покачва… Трийсет…
Сместа започна да дими и Смитбак почувства топлината върху лицето си, придружена от отвратителна воня. Ледът около колбата беше започнал да се топи.
— Не вдишвайте изпаренията – каза агентът като спря да налива. – И продължавайте с разбъркването.
— Трийсет и пет… трийсет и шест… трийсет и четири… трийсет и един…
— Стабилизира се – отбеляза агентът с осезаемо облекчение в гласа. Продължи да прибавя азотна киселина съвсем бавно.
В тишината на залата Смитбак сякаш долови нещо. Заслуша се напрегнато: бяха далечни писъци, притъпени до глух шепот. После откъм гробницата се разнесе тъп звук, последван от още един и още един, докато накрая не се превърна в монотонно барабанене.
Той се изправи рязко.
— Исусе, те блъскат по вратата!
— Господин Смитбак! Продължавайте да засичате температурата.
— Да, добре… Трийсет… двайсет и осем… двайсет и шест… Приглушеният ропот не спираше. Пендъргаст наливаше толкова ужасно бавно, че Смитбак си помисли, че ще откачи.
— Двайсет. – Опита се да се съсредоточи. – Осемнайсет. Моля ви, побързайте. – Усети, че пръстите му треперят и докато вадеше термометъра няколко пръски смес от азотна и сярна киселина капнаха по външната страна на ръката му.
— О, мамка му!
— Не спирайте да разбърквате, господин Смитбак.
Чувството беше сякаш върху кожата му има разтопено олово и той виждаше как от черните петънца, където бяха паднали киселините, се издига тънък пушек.
Пендъргаст приключи с прибавянето.
— Аз ще поема оттук. Сложете ръката си в леда. Смитбак мушна ръка в големия съд за шампанско, а агентът грабна кутийка със сода бикарбонат и я разкъса.
— Подайте ми ръката си.
Той я извади от леда. Пендъргаст посипа сода по раните, като междувременно разбъркваше реакционната смес.
— Сега неутрализирахме киселините. Ще остане неприятен белег, нищо повече. Моля възобновете бъркането, докато подготвя прибавянето на следващия компонент.
— Окей – кимна Смитбак послушно. Ръката му сякаш гореше, но мисълта, че Нора е в гробницата правеше тази болка незначителна.
Агентът извади поредното шише от леда, подсуши го и внимателно измери част от съдържанието в една малка бехерова чаша.
Чукането по вратата и писъците сякаш ставаха все по-френетични.
— Докато наливам, вие бавно ще разклащате колбата в леда – като бетонобъркачка. Дръжте я наклонена и следете температурата на всеки петнайсет секунди. Не разбърквайте – дори не позволявайте термометърът да чукне стъклото. Разбрахте ли?
— Да.
С мъчителна бавност Пендъргаст започна да прибавя от реактива, а репортерът разклащаше.
— Температурата, господин Смитбак?
— Десет… двайсет… Вдига се… Трийсет и пет… – Потта, която изби по челото на агента, ужаси Смитбак кажи-речи повече от всичко останало. – Все още е трийсет и пет… Моля ви, побързайте, за бога!
— Продължете равномерното разклащане – рече Пендъргаст, а хладният му спокоен глас контрастираше с влажното чело.
— Двайсет и пет… – Далечното думкане продължаваше без прекъсване. – Двайсет… дванайсет… десет…
Агентът отново прибави малко количество и температурата рязко скочи. Чакаха сякаш цяла вечност.
— Вижте какво, не може ли просто да смесите всичко сега?
— Ако ние с вас се взривим, за другите няма надежда, господин Смитбак.
Репортерът се постара да овладее нетърпението си, като продължи да разклаща колбата и да отчита градусите, а Пендъргаст наливаше капка по капка, правейки паузи след всяка порция, която прибавяше. Най-сетне остави чашата настрана.
— Първият стадий е завършен. А сега вземете делителната фуния и сложете вътре малко дестилирана вода, ей оттам.
Смитбак вдигна указания лабораторен съд, който приличаше на удължена електрическа крушка, от чието дъно излизаше дълга стъклена тръбичка с кранче. Извади стъклената запушалка отгоре и наля дестилирана вода от нещо като кана, която се охлаждаше при другите неща.