Живея близо до морето. Мога да си седя в тази стая, когато всички светлини, освен една-единствена свещ са угасени, и да слушам рева на прибоя: тогава се превръщам в ловец на перли…
Библиотека, къща край морето. Не беше от особена полза. Тя преповтори думите още веднъж и още веднъж. Ала той толкова бе внимавал да скрие всеки издайнически личен щрих – с изключение на тези в отлично обмислените му лъжи, като например белезите от опита за самоубийство!
Белезите от опита за самоубийство. Констанс осъзна, че в спомените си, без да иска е отбягвала тъкмо онова събитие, което имаше най-голям потенциал да й разкрие нещо. И все пак бе непоносимо да мисли отново за това. Да преживява повторно последните часове, прекарани заедно с този мъж, часовете, в които му се бе отдала – не, това щеше да й донесе толкова болка, колкото бе изпитала щом за първи път прочете писмото…
Тя потръпна, внезапно изпитала студ… След което полека се отпусна назад в леглото и взря невиждащи очи в тъмнината, като си припомняше всеки мъничък и мъчителен детайл.
Диоген бе прошепнал няколко стиха в ухото й, докато страстта му се разгаряше. Бяха на италиански:
Ei s ’immerge ne la notte,
Ei s ’aderge in ver ’le stelle.
Той потъва в среднощния мрак,
Той протяга ръце към звездите.
Констанс знаеше, че стихотворението е от Кардучи, но никога не бе го проучвала внимателно. Вероятно моментът да го стори бе настъпил.
Тя се изправи твърде рязко и се присви болезнено от пулсирането в ухото. Върна се в банята и се зае с раната, като я изми и дезинфекцира грижливо, намаза я с антибиотик и я превърза колкото можа по-ненатрапчиво. Щом приключи, се съблече, взе си бърз душ, изми си косата и облече чисти дрехи. Следващата й работа бе да натъпче кърпата и кървавите шалове в една торба, която откри в гардероба. После събра тоалетните си принадлежности и ги върна в багажа. Измъкна нов шал и внимателно го уви около лицето си.
Констанс затвори куфара и го закопча, взе го заедно с торбата и слезе до приемния салон на манастира. Сестрата все още беше там и изглеждаше почти уплашена от внезапната й поява.
— Синьора, да не би нещо да не е по вкуса ви?
Констанс отвори портмонето си.
— Quanto costa? Колко ви дължа?
— Синьора, ако има някакъв проблем със стаята ви, с радост ще ви настаним на друго място, което да ви допада.
Тя извади смачкана банкнота от сто евро и я остави на плота.
— Но това е твърде много за няма и една нощ…
Ала Констанс вече бе потънала в студения, дъждовен мрак.
74.
Два дни по-късно Диоген Пендъргаст стоеше до перилата на traghetto, което пореше тежките сини води на южно Средиземно море. Корабчето подмина скалистите възвишения на Капо ди Милацо, увенчани с фар и живописните руини на древен замък; отзад, обвит в ореол от мъглица, се издигаше големият хълм на Сицилия, синкавите очертания на Етна прорязваха небето и изпращаха към него къдрава струйка дим като въздушна целувка. Отдясно се извиваше тъмният гръбнак на калабрийския бряг. А напред, далеч през морето, лежеше неговата дестинация.
Пламтящото око на залязващото слънце вече се скриваше зад клепача на сушата и хвърляше дълги сенки върху водата, описвайки златни и пурпурни ореоли около стария замък. Корабът се движеше на север към Еолийските острови, най-отдалечените сред всички в Средиземно море – обиталище на Четирите вятъра според вярванията на древните.
Скоро щеше да си е у дома.
Дом. Той си поигра наум с горчиво-сладката дума, питайки се какво всъщност означава. Убежище; място на уединение, на спокойствие. Диоген извади от джоба си кутия цигари, скри се от вятъра в палубната каюта и като запали една, вдиша дълбоко. Не беше пушил повече от година – откак за последно се бе прибирал вкъщи – и сега никотинът му помагаше да успокои възбудения си мозък.
Върна мислите си към двата дни отвратително пътуване, които бе прекарал: Флоренция, Милано, Люцерн – където зашиха раната му в една безплатна клиника, – Страсбург, Люксембург, Брюксел, Амстердам, Берлин, Варшава, Виена, Любляна, Венеция, Пескара, Фоджа, Неапол, Реджо ди Калабрия, Месина и накрая Милацо. Четиридесет и осемчасовото мъчение във влака го бе оставило обезсилен, схванат и изтощен.
Ала сега, докато гледаше как слънцето умира на запад, той почувства как силата на тялото и ума му се възвръща. Беше поразтърсил Констанс във Флоренция; и тя не бе – не би могла – да го последва. Оттогава беше променял самоличността си многократно и до такава степен беше забъркал следата си, че нито тя, нито който и да било друг би могъл да се надява да разплете кълбото. Отворените граници на Европейския съюз в комбинация с отскачането до Швейцария и повторното влизане в ЕС под различна самоличност щеше да озадачи и обърка дори и най-упорития и умел преследвач.