Но Кахорс бил обладан от странна решителност и в крайна сметка гробницата била разглобена и пренесена по Нил блок по блок до залива Абукир, където останала да лежи в пясъците, чакайки да я транспортират до Франция.
Известната Битка при Нил сложила точка на тези планове. След като адмирал Хорейшио Нелсън срещнал голямата флотилия на Наполеон и напълно я разгромил в най-решителното морско сражение в историята, императорът избягал на малък кораб, изоставяйки армията си. Те скоро капитулирали и в тези условия британците си присвоили знаменитите им колекции от египетски антики, включително Розетския камък – и Гробницата на Сенеф. Ден след подписването на клаузата за капитулация Кахорс пронизал сърцето си с меч, коленичил сред каменните блокове в пясъците на Абукир. Славата му на първи египтолог обаче не помръкнала и един потомък на същия този Кахорс днес субсидираше преоткриването на музейната експозиция на гробницата от разстояние.
Нора остави първата купчинка документи настрана и се пресегна за следващата. Шотландски офицер от кралските военноморски сили, капитан Алисдеър Уилиам Артър Къмин, по-късно барон Ретрей, успял да се сдобие с Гробницата на Сенеф чрез някаква тъмна сделка, както изглежда – свързана със залог в някаква игра на карти и някакви две проститутки. Барон Ретрей се разпоредил гробът да бъде транспортиран и възстановен в наследственото му имение в планините на Шотландия, при което банкрутирал и бил принуден да разпродаде по-голямата част от имуществото си. Родът Ретрей устоял криво-ляво до средата на 19 век, когато последният от тях в отчаян опит да спаси каквото било останало от имението продал гробницата на американския железопътен магнат Уилям Спраг. Като един от ранните благотворители на музея, Спраг превозил новата си придобивка през Атлантика и пожелал да я дари на музея, който по това време все още се строял. Този проект се превърнал в негова фиксидея и той прекарал месеци, обикаляйки изложбената площадка, досаждал на работниците и станал неприятен за всички. По ирония на съдбата бил премазан под колелата на една теглена от кола линейка само два дни преди грандиозното откриване през 1872-а.
Нора реши да направи кратка почивка. Още нямаше три часът, а работата напредваше по-бързо, отколкото бе очаквала. Ако успееше да свърши до осем, можеше да й остане време да хапне набързо с Бил в „Костите“. Той щеше да се заинтригува от тези истории, а освен това те можеха да се окажат добра находка за културната секция на „Таймс“, когато наближеше откриването на изложбата.
Тя премина към следващия вързоп, който се намираше в далеч по-добро състояние от предишните. Първите няколко документа бяха свързани с първото излагане на гробницата. Имаше и няколко гравирани покани за събитието:
Президентът на Съединените американски щати
Почетният генерал Юлиъс С. Грант
Губернаторът на щата Ню Йорк, почитаемият
Джон Т. Хофман
Президентът на Нюйоркския природонаучен музей
Доктор Джеймс К. Мортън
Членовете на управата и директорът на музея
Най-любезно ви канят на вечеря и бал
в чест на откриването на
ГРАНДИОЗНАТА ГРОБНИЦА НА СЕНЕФ
Регент и везир на фараон Тутмос IV,
Владетел на Древен Египет
1419-1386 пр. Хр.
Оперната дива Елеонора дьо Граф Болконски ще изпълни
арии от новата, пожънала огромен успех опера „Аида“
от Джузепе Верди
Египетски костюми
Нора задържа пожълтялата покана в ръка. Удиви се, че музеят още в онези дни е имал такъв престиж, че лично президентът я е подписал. Продължи да разлиства и откри друг документ – меню за вечерята:
Разнообразни ордьоври
Консоме Олга
Египетски кебап
Филе Миньон Лили
Зеленчукова сърцевина Фарси
Печена гълъби с кресон
Pate de Foie Gras en Croute
Баба Гануж
Пудинг Уолдорф
Праскови в желе Шартрьоз
В архива имаше и няколко неадресирани покани. Тя отдели една настрана заедно с менюто в подготвена от нея папка „За преснимане“. Менцес трябваше да види това. Всъщност, помисли си Нора, би било страхотно, ако успееха да пресъздадат някогашното откриване – без маскения бал, може би – и да предложат същото меню.