Бележката гласеше:
Кажете му каквото искате. Искам гробницата да се запечата. Нека не пропускаме последния си най-добър шанс да се отървем от този проклет проблем.
Л.П. Строубридж
Проклет проблем? Нора се запита що за проблем е имал предвид Строубридж. Отново прегледа папката, но сякаш нямаше никакъв проблем, свързан с гробницата, като се изключат дразнещите коментари на бея на Болбаса и поредицата от писма, която те бяха предизвикали.
Проблемът, реши тя, трябваше да е в архива на Обезопасен склад. Не изглеждаше особено важен, а и времето й свършваше. Ако й останеше някоя свободна минута, можеше да се поразрови. Налагаше се да започва с доклада, иначе нямаше да може да вечеря с Бил.
Тя придърпа лаптопа към себе си, отвори нов файл и започна да набира.
15.
Капитан от отдел „Убийства“ Лора Хейуърд показа документите си и бе почтително въведена в кабинета на Джак Манети, който оглавяваше охранителните служби към Нюйоркския природонаучен музей. На Хейуърд й харесваше, че в една институция, където първата грижа на администрацията изглежда беше да демонстрира власт и разкош, шефът на охраната е избрал малък офис без прозорци в дъното на крилото и го е обзавел с метални бюра и столове, чието главно предназначение бе да са удобни. Този факт говореше добре за Манети – или поне така се надяваше тя.
Мъжът очевидно не примираше от радост, че я вижда, но все пак направи опит да прояви любезност, предлагайки й стол и чаша кафе, което тя отказа.
— Тук съм заради покушението над Грийн – поясни Хейуърд. – Питах се дали ще може да ме придружите на една кратка разходка из експозицията „Свещени образи“ и междувременно да изясним още няколко допълителни въпроса относно достъпа до залите, влизането, излизането и мерките за сигурност.
— Но нали вече минахме тази част още преди седмици! Смятах, че разследването е приключило.
— Моето разследване все още не е приключило, господин Манети.
Той облиза устни.
— Минахте ли през кабинета на директора? Задължени сме да препращаме всички служители на реда към…
Тя го прекъсна като се изправи рязко. Изпита раздразнение.
— Нямам време за това, нито пък вие. Да тръгваме.
Последва охранителния директор през лабиринт от коридори и прашни зали, докато най-сетне стигнаха входа на изложбата. Музеят все още бе отворен и вратите зееха, но на самата експозиция почти нямаше хора.
— Да започнем оттук – рече Хейуърд. – Вече многократно разглеждах охранителното оборудване, но все още има няколко неща, които не са ми ясни. Престъпникът е влязъл в залата през тази врата, нали?
— Да.
— Вратата на отсрещната стена може да се отвори само отвътре, не и отвън. Така ли е?
— Точно така.
— А охранителната система би трябвало автоматично да прави списък на всички, които влизат и излизат, тъй като на всяка магнитна карта с кодирано името на притежателя й.
Манети кимна.
— Но системата не е регистрирала друго влизане след това на Марго Грийн. Нападателят е откраднал нейната карта и я е използвал, за да избяга през задния изход.
— Предполагам, че да.
— Грийн може да е влязла и да е оставила тази врата отворена.
— Не. Първо, това би нарушение на правилата. Второ, системата е отчела, че тя не е правила такова нещо. Няколко секунди след като Грийн е влязла, вратата се е затворила. Имаме електронен запис на това.
— Значи престъпникът трябва да я е чакал в залата скрит още от момента, в който изложбата е затворила за посетители – пет часа – до момента на нападението в два през нощта.
Манети кимна.
— Или пък някак си е успял да заобиколи охранителната система.
— Смятаме, че това е крайно невероятно.
— Но аз мисля, че е почти сигурно. Идвала съм в тази зала дузина пъти след нападението. Няма място, където нападателят да е можел да се скрие.
— Но залата беше в процес на подреждане. Всичко беше нагоре с краката.
— Било е два дни преди откриването. Залата е била почти подредена.
— Охранителната система е защитена срещу измама.
— Като Диамантената зала. Нали?
Тя наблюдаваше как устните на Манети се стягат и стомахът й се сви. Това не беше в неин стил. Превръщаше се в истинска кучка и това не й харесваше.
— Благодаря ви, господин Манети – каза тя. – Бих искала да обиколя още веднъж залата, ако нямате нищо против.
— Моля, заповядайте.
— Ще държим връзка.