— Исусе! – Демео направи стъпка напред и размаха тежкия си юмрук във въздуха. Ръката му удари нещо, което се сви назад с ново змийско съскане. – Махай се! Махай се!
Той едновременно чу и усети как нещото се нахвърля върху него с висок писък. Опита се да отскочи настрана, но удивен усети как ужасен удар се стоварва върху него. Жигосваща топлина проряза гърдите му. Той падна назад с вик, запълзя в мрака и почувства как нещо тежко и студено стъпва на врата му и го притиска с шокираща тежест. Заудря го с ръце, чуваше как костите на врата му пукат. Внезапна зашеметяваща експлозия от жълто-зелена светлина блесна в очите му – и после нямаше нищо.
19.
Голямата елегантна библиотека в имението на агент Пендъргаст на „Ривърсайд Драйв“ беше последното място, което човек би могъл да си представи претъпкано. И все пак – помисли си Д’Агоста мрачно – нямаше друга подходяща дума, която да го описва тази вечер. Масите, столовете и голяма част от пода бяха покрити със скици и диаграми. Половин дузина стативи и бели табла за писане се издигаха сред помещението, плътно покрити със схеми, карти, маршрути за влизане и излизане. Нискотехнологичното предварително проучване на Херкмур, което бяха направили преди няколко нощи, сега биваше допълвано с данните от дистанционното наблюдение, включително сателитни образи в радарни и инфрачервени вълнови дължини. Край едната стена бяха подредени кутии, от които преливаха разпечатки, данни от компютърни изследвания на херкмурската мрежа и въздушни снимки от затворническия комплекс.
Всред този контролиран хаос се бе разположил Глин, почти неподвижен в инвалидния си стол, който говореше тихо с обичайния си монотонен глас. Беше открил срещата с поразително детайлен анализ на мерките за сигурност в Херкмур. В това отношение Д’Агоста не се нуждаеше от никакво убеждаване: ако в САЩ съществуваше отлично защитен срещу бягства затвор, то това бе този. Старомодната защита като многобройни караулки и тройни заграждения беше подсилена от най-модерна техника, включително „решетки“ от лазерни лъчи на всеки изход, стотици дигитални видеокамери и мрежа от постоянни подслушващи устройства, монтирани в стените и по земята, които улавяха всичко: от копане до прокрадващи се стъпки. Всеки затворник бе длъжен да носи гривна на глезена си, която имаше GPS – устройство, което предаваше местоположението на затворника в един централен команден пункт. Ако гривната бъдеше прерязана, веднага щеше да се включи аларма и да се активира автоматично заключване на всички изходи.
От гледна точка на Д’Агоста Херкмур беше непревземаем.
След това Глин гладко премина към следващата стъпка в плана за бягство. Точно в този момент къкрещото недоволство на Д’Агоста бе изкипяло. Не само че идеята изглеждаше опростенческа и нелепа, но – което беше по-лошо – излизаше, че той, Д’Агоста – никой друг – бе човекът, натоварен да я приведе в действие.
Той огледа библиотеката, чакайки нетърпеливо Глин да приключи. Тази вечер Рен бе дошъл по-рано, натоварен с архитектурни планове на затвора, взети „назаем“ от личните архиви на Нюйоркската обществена библиотека и в момента се въртеше около Констанс Грийн. С припламващите си очи и почти прозрачна кожа мъжът приличаше на пещерно създание, по-блед дори и от Пендъргаст… Ако това бе възможно.
След това погледът на Д’Агоста падна върху Констанс. Тя седеше зад една маса срещу Рен, зад купчина книги, слушаше Глин и си водеше бележки. Беше облечена в строга черна рокля, с ред малки перлени копченца на гърба, които започваха от основата на гръбнака и продължаваха чак до врата. Д’Агоста се хвана, че се чуди кой ли ги е закопчал. Забеляза я на няколко пъти унесено да сключва ръце, или потънала в мисли да се взира в пращящия в голямата камина огън.
Сигурно и тя е толкова скептична към цялата история, колкото и аз, помисли си той. Тъй като докато наблюдаваше „великолепната четворка“ – Проктър, шофьорът, неизвестно защо го нямаше – не можеше да си представи по-неподходяща група за подобна дръзка задача. Всъщност никога не бе харесвал Глин и култивираната му арогантност и се питаше дали този мъж най-сетне не си е намерил майстора в лицето на херкмурския затвор.
Глин прекъсна речитатива си и се обърна към Д’Агоста.
— Имате ли някакви въпроси или коментари до момента, лейтенант?
— Да, коментар: планът е откачен.
— Може би трябваше да формулирам въпроса си по друг начин. Имате ли някакви смислени коментари?