— Смятате, че просто мога да вляза с танцова стъпка, да им спретна едно малко шоу, след което чисто и просто да си изляза? Моля ви, говорим за Херкмур. Ще имам късмет, ако не свърша в килията до Пендъргаст.
Изражението на Глин не се промени.
— Ако се придържате към сценария, няма да възникнат проблеми и „чисто и просто ще си излезете“. Всичко е планирано до последната възможна подробност. Предвидили сме точно как пазачите и затворническия персонал ще реагират на всеки ваш ход. – Глин внезапно се усмихна, тънките му устни се разтегнаха безрадостно. – Виждате ли, тъкмо в това се състои фаталната слабост на Херкмур. В това, както и в онези GPS-гривнички, които показват позицията на всеки затворник в цялата сграда с докосването на един клавиш… Извънредно глупава иновация.
— Ако отида там и направя сцена, дали пък няма да ги накарам да застанат нащрек?
— Не и ако следвате сценария. Има важна информация, до която единствено вие можете да се доберете. Както и подготвителна работа, която само вие сте в състояние да свършите.
— Подготвителна работа?
— Скоро ще стигна и до това.
Д’Агоста усети, че възмущението му нараства.
— Простете, че го казвам, но всичкото ви планиране няма да струва и пукната пара, веднъж щом се озова зад онези стени. Това е истинският свят, а хората са непредсказуеми. Не можете да знаете какво ще направят.
Глин го наблюдаваше, без да мигне.
— Ще ме извините, че не се съгласявам с вас, лейтенант но човешките същества са отвратително предсказуеми. Особено в една среда като Херкмур, където правилата на поведение са регламентирани до най-малката подробност. Планът може да ви се струва прост, дори глупав, но в това е силата му
— Благодарение на него ще затъна още по-дълбоко в лайната, отколкото съм.
След като изтърси този епитет, той хвърли смутен поглед към Констанс. Но младата жена се взираше в пламъците със странните си очи, сякаш изобщо не го беше чула.
— Ние никога не се проваляме – осведоми го Глин с дразнещо спокойния си и неутрален глас. – Това е нашата гаранция. Всичко, което се изисква от вас, лейтенант, е да следвате инструкциите.
— Ще ви кажа от какво наистина имаме нужда: чифт очи и уши отвътре. Не е възможно всички гардове да не могат да бъдат обърнати на наша страна – подкупи, заплахи, каквото и да е. Боже господи, та затворническите надзиратели са само на стъпка от това сами да бъдат престъпници. Поне според моя опит.
— Не и тези. Всякакъв опит за спечелването им ще е извънредно рискован. – Глин се придвижи край едно от бюрата.
— Но ако ви кажа, че имаме свой човек отвътре, ще ви успокои ли това?
— По дяволите, да.
— Ще ви накара ли да обещаете съдействието си? Ще потисне ли всичките ви съмнения?
— Ако източникът е надежден, да!
— Уверен съм, че не ще има в какво да упрекнете нашия източник. – И с тези думи Глин измъкна един-единствен лист хартия и го връчи на Д’Агоста.
Д’Агоста се взря в написаното. То представляваше дълга колона от числа, срещу всяко от които беше отбелязан някакъв период от време.
— Какво е това? – попита той.
— Разписание за патрулирането на пазачите в сектора с единични килии между десет вечерта и шест сутринта. И това е само част от многото полезна информация, с която се сдобихме.
Д’Агоста зяпна от изумление.
— Как, за бога, се докопахте до това?
Глин си позволи една усмивка – поне Д’Агоста изтълкува лекото свиване на устните като такава.
— Нашият вътрешен източник.
— И кой ли ще да е това, ако не възразявате да попитам?
— Познавате го добре.
Сега Д’Агоста се изненада още повече.
— Не може да е…?
— Специален агент Пендъргаст.
Д’Агоста се отпусна в стола си.
— Но как е успял да ви предаде това?
Този път усмивката, която разчупи чертите на Глин, беше съвсем истинска.
— Е, лейтенант, нима не си спомняте? Вие ни го донесохте.
— Аз?
Глин се протегна зад бюрото и извади пластмасова кутия. Д’Агоста надникна вътре и се изненада, че вижда някои от боклуците, които бе събрал при разузнаването си около затворническите ограждения – опаковки от дъвки и парчета плат – сега грижливо изсушени, изгладени и пъхнати в архивни найлонови пликчета. Когато се взря по-отблизо в дрипите, той забеляза по тях едва доловима маркировка.
— В килията на Пендъргаст има стар отходен канал – както в голяма част от по-старите килии в Херкмур, – който така и не бил свързан към модерната канализационна система. Той се оттича в един събирателен басейн извън стените на затвора, който на свой ред се изпразва в река Херкмур. Пендъргаст ни пише бележки върху някой боклук, пуска го в канала и го изпраща нататък като го облее с вода от мивката и така бележката попада в реката. Просто. Открихме го, тъй като от ХЕИ скоро ги глобиха за нарушения във връзка с качеството на водата.