— Ами мастило? Инструменти за писане? Това са първите неща, които са му взели.
— Откровено казано, не знам как го прави.
Настъпи кратка тишина.
— Но сте знаел, че ще се свърже с нас – каза Д’Агоста тихо.
— Естествено.
Против волята си, Д’Агоста трябваше да признае, че е впечатлен.
— Само да имаше начин ние да пращаме информация на Пендъргаст. – Очите на Глин проблеснаха развеселени.
— Щом узнахме в коя килия се намира, това стана съвсем просто.
Преди Д’Агоста да успее да отговори, в библиотеката прозвуча внезапен шум: тихо цвърчене, което идваше откъм Констанс. Д’Агоста се обърна тъкмо когато тя вдигаше малка бяла мишка от килима, която очевидно бе изскочила от джобчето й. Констанс я укроти с успокоителни думи, като я галеше нежно, преди да я върне в скривалището й. Усетила тишината в стаята и обърнатите към нея погледи, тя вдигна очи и внезапно се изчерви.
— Какво възхитително малко зверче – рече Рен, след известна пауза. – Не знаех, че обичаш мишки.
Констанс се усмихна нервно.
— Откъде я взе, скъпа? – продължи Рен. Гласът му звучеше високо и напрегнато.
— Аз… я намерих в мазето.
— Наистина?
— Да. Сред колекциите. Там с пълно с мишки.
— Изглежда ужасно питомна. Пък и рядко се намират бели мишки из къщите.
— Може би е била домашен любимец на някого и е избягала – отвърна тя с известно раздразнение и се изправи. – Уморена съм. Надявам се, че ще ме извините. Лека нощ.
След като излезе, за момент настъпи тишина, после Глин тихо заговори отново.
— Има още едно съобщение от Пендъргаст сред тези хартии – спешно, – което не е свързано с повода за настоящата ни среща.
— За какво става дума?
— За нея. Той помоли вие, господин Рен, да я наблюдавате внимателно през деня, – когато не спите, разбира се. И когато излизате да свършите среднощната си работа в библиотеката, да се уверявате, че къщата е заключена и че тя е вътре.
Рен изглеждаше доволен.
— Разбира се, разбира се! С удоволствие. С голямо удоволствие, наистина.
Глин обърна поглед към Д’Агоста.
— Въпреки, че живеете в къщата, той помоли от време на време да се отбивате и да проверявате и в работните часове на деня.
— Изглежда е разтревожен.
— Много. – Глин замълча, след което отвори едно чекмедже и започна да вади и подрежда по бюрото съдържанието му: плоско шише уиски, флаш драйв устройство, тиксо, навит на ролка прозрачен полиетилен, ампулка с кафява течност, подкожна игла, малки клещи за прекъсване на кабел, писалка и кредитна карта.
— А сега, лейтенант, да преминем към подготвителната работа, която се очаква да свършите, щом се озовете в Херкмур…
Малко по-късно – веднага щом всички карти, кутии и таблици бяха подредени и докато Д’Агоста изпращаше Глин и Рен, старият библиотекар поизостана.
— Чуйте ме за момент, ако може – каза той и хвана Д’Агоста за ръкава.
— Разбира се.
Рен се наведе към него, сякаш да сподели някаква тайна.
— Лейтенант, вие не сте запознат с… обстоятелствата около миналото на Констанс. Нека просто отбележа, че те са… необичайни.
Д’Агоста се поколеба, изненадан от разпалеността в очите на странния мъж.
— Добре – каза той накрая.
— Аз добре познавам Констанс: лично аз я открих в тази къща, където се криеше. Тя винаги е бивала педантично откровена – понякога до болка. Но тази вечер, за първи път, тя излъга.
— За бялата мишка?
Рен кимна.
— Нямам представа какво означава това, но съм убеден, че тя е в беда. Лейтенант, тя е една емоционална къщичка от карти, която чака само повей на вятъра. И двамата трябва да я следим отблизо.
— Благодаря ви за информацията, господин Рен. Ще я наглеждам възможно най-често.
Старецът задържа погледа си за момент, взираше се в него с удивителна настойчивост. После кимна, стисна за кратко ръката на Д’Агоста в своята костелива длан и изчезна в ледения мрак.
20.
Затворникът, известен като А, седеше на койката в единична килия 44, дълбоко в недрата на Федералния арест за предсъдебно задържане на високорискови углавни престъпници – „Черната дупка“ на Херкмур. Килията се отличаваше с монашеска аскетичност, два и половина на три метра, с прясно боядисани в бяло стени, циментов под, с канал по средата, тоалетна в единия ъгъл, мивка, радиатор и тясно метално легло. Флуоресцентна крушка, монтирана на тавана и скрита зад телена решетка, представляваше единственият източник на светлина в помещението. Нямаше ключ за нея: крушката светваше в 6 сутринта и изгасваше в 10 вечерта. Високо на едната стена се намираше единственият прозорец, дълбок и запречен с решетки, три сантиметра широк и двайсет и два висок.