Бавно, внимателно А предприе премерена атака, като промени ритъма, проверявайки дали ще може да поеме водачеството, да подмами Барабанчика да го последва за малко. Когато този експеримент даде резултат, той много плавно премина в друго темпо. В начина му на действие нямаше нищо рязко или внезапно: всяко ново почукване, всяка преправена ритмика бяха грижливо контролирани и пресметнати така, че да водят към точно определен резултат.
През следващия час динамиката между двамата затворници започна да се променя. Без да си дава сметка, Барабанчика вече не беше водач, а последовател.
Затворникът А продължи да преправя собственото си почукване като го забавяше и ускоряваше до невероятна степен, докато се увери, че сега той водеше парада; че Барабанчика в съседната килия несъзнателно следва неговото темпо и ръководство. След това невероятно внимателно А започна да забавя собствената си ритмика: не в обратна прогресия, а с ускорения и забавяния, с резки възходи и обрати, които бе усвоил от съседа си, като всеки път завършваше серията с малко по-бавно темпо – докато най-сетне почукваше съвсем бавно и сънливо.
След което спря.
Човекът в единична килия 45 след няколко колебливи, откъслечни почуквания спря на свой ред.
Настъпи дълга тишина.
После един хриптящ сух глас долетя от 45-а килия.
— Кой… кой си ти?
— Аз съм Алойзиъс Пендъргаст – дойде отговорът. – И за мен е удоволствие да се запознаем.
Час по-късно се възцари благословена тишина. Пендъргаст лежеше на койката си със спуснати клепачи, но все още беше буден. В един момент той отвори очи и се взря в лекото сияние на циферблата на часовника си – единствената вещ, която затворниците по закон имаха право да задържат. Оставаха две минути до четири след полунощ. Чакаше нащрек и точно в четири часа една ярка точка от зелена светлина просветна на отсрещната стена, като танцуваше и подскачаше, докато най-накрая се успокои. Той я разпозна като произведена от петстотин трийсет и два нанометров зелен DPSS лазер – просто лъч от скъпо лазерно фенерче, който идваше през прозореца му от някое скрито място, далеч зад стените на затвора.
Щом светлинката спря да трепти, тя започна да мига, повтаряйки кратка интродукция с помощта на прост монофоничен шифър, компресиран така, че да осигурява бърза трансмисия. Интродукцията се повтори четири пъти, за да е сигурно, че Пендъргаст е разпознал кода. После, след известна пауза, започна истинското съобщение.
СЪОБЩЕНИЕТО ПОЛУЧЕНО
ВСЕ ОЩЕ АНАЛИЗИРАМЕ ОПТИМАЛНИТЕ ПЪТИЩА ЗА ИЗЛИЗАНЕ
ДЕЛОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕХВЪРЛЕНО ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГА ИНСТАНЦИЯ
ИНСТРУКЦИИТЕ ЩЕ ДОЙДАТ СКОРО
СЛЕДВАТ ВЪПРОСИ – КОМУНИКАЦИЯ ЧРЕЗ ПРЕДИШНАТА ПРОЦЕДУРА
ОПИШЕТЕ РАЗПИСАНИЕТО НА ПОЗВОЛЕНИТЕ ДЕЙНОСТИ В ДВОРА
СДОБИЙТЕ СЕ С ВЕЩЕСТВЕНИ ПРОБИ ОТ НАДЗИРАТЕЛСКИ УНИФОРМИ, РИЗИ И ПАНТАЛОНИ
Исканията и въпросите продължаваха, някои бяха необичайни, други – съвсем очевидни. Пендъргаст не се помръдна и не си записа нищо, поверявайки цялата информация на паметта си.
Последното питане обаче го сепна леко.
ГОТОВ ЛИ СИ ДА УБИВАШ?
С това светлинката изчезна. Пендъргаст се надигна и седна. Опипа под матрака и извади твърдо, захабено парче брезент и късче лимон от скорошно ядене. Като събу едната си обувка, той го занесе до мивката, пусна водата, навлажни с няколко капки вдлъбнатината за сапуна и топна обувката вътре. След това изстиска лимоновия сок във водата. С помощта на брезента продължи да изтрива част от лака на обувката. Скоро вдлъбнатината беше пълна с неголямо количество тъмна течност. Агентът спря в полумрака за момент, за да се увери, че действията му са незабелязани. След това вдигна крайчеца на матрака, съдра дълга ивица чаршаф и я постла на ръба на умивалника. Свали едната връзка, топна предварително подострения й и раздвоен метален край в течността, и започна да пише с педантично дребни и четливи букви, които оставяха светла следа върху памучния парцал.
До пет без петнайсет бе отговорил на въпросите. Остави чаршафа на радиатора, докато се нагрее, благодарение на което написаното потъмня и се фиксира, след което започна да го навива. Но докато вършеше това, Пендъргаст се спря и добави още един кратък ред: „Продължавайте да следите Констанс, а ти, драги ми Винсънт, бъди в добро разположение на духа.“