Един сержант, по-възрастен от нея може би с десет години, се приближи да я поздрави. Трябваше й малко време да си припомни името му; Еди Висконти. Изглеждаше вещ в работата си, имаше умен, ясен поглед, беше облечен спретнато, държеше се почтително, но не с раболепие. Тя знаеше, че за човек с неговата възраст и чин не е лесно да докладва на жена, която при това е два пъти по-образована от него. Но Вискони сякаш го приемаше.
— Вие ли сте първият уведомен за случая, сержант?
— Да, мадам. Аз и партньорът ми.
— Добре. Да направим едно бързо резюме.
— Двама компютърни техници са останали да работят до късно: Джей Липър и Теодор Демео. През тази седмица са стояли всяка нощ – натискали са ги здраво, за да открият изложението навреме.
Тя се обърна към Манети.
— А кога е откриването?
— След осем дни, считано от днес.
— Продължете.
— Демео е излязъл да донесе пица около два часа и е оставил Липър тук. Проверихме в пицарията…
— Не ми обяснявайте как сте научил това, което знаете, сержант. Придържайте се към същественото, ако обичате.
— Да, капитане. Демео се е върнал с пица и напитки. Не ни е известно дали Липър вече си е бил тръгнал или е бил нападнат в промеждутъка, но знаем, че не са имали време да се нахранят.
Хейуърд кимна.
— Демео е оставил пиците и питиетата на тази маса и е влязъл в погребалната камера. Изглежда убиецът вече е бил там и го е изненадал. – Той тръгна нататък и Хейуърд го последва.
— Оръжието? – попита тя.
— До този момент е неизвестно. Каквото и да е било, не е било остро. Прорезите и разкъсванията са с много неравни краища.
Влязоха в погребалната камера. Хейуърд огледа широката локва кръв, зацапаното по каменния ковчег, тъмната диря към страничната стаичка, яркожълтите бележки, които бяха навсякъде, подобно окапали есенни листа. Хвърли поглед наоколо, като си отбелязваше формата и големината на всяка капка кръв.
— Анализът показва, че убиецът е връхлетял върху жертвата от лявата страна с вдигнато оръжие и е замахнал надолу, като по този начин практически е разсякъл врата му и е прерязал шийната вена. Жертвата е паднала, но нападателят е продължил да удря, много повече, отколкото е необходимо, за да го умъртви. По врата, главата, раменете, корема, краката и хълбоците му открихме повече от сто прореза.
— Има ли признаци за сексуален мотив?
— Липсват сперма или други телесни течности. Половите органи са непокътнати, аналната проба не показа нищо.
— Продължавайте.
— Изглежда престъпникът отчасти е накълцал, отчасти е пронизал гръдната кост на жертвата с оръжието си. След това е изтръгнал част от вътрешните органи и ги е отнесъл в Залата на канопите, където ги е натъпкал в две огромни стъкленици.
— Какво казахте? Изтръгнал ли?
— Вътрешностите са били откъснати, а не отрязани.
Хейуърд се приближи до малката странична стаичка и надникна. Един техник пълзеше на четири крака и фотографираше петната по пода. Край стената беше подредена редица кутии за съхраняване на несухи доказателства, които чакаха да бъдат изнесени.
Тя се огледа наоколо, опитвайки се да визуализира нападението. Вече знаеше, че си имат работа с побъркан убиец, индивид с разстроен ум, най-вероятно социопат.
— След като е отстранил органите – продължи сержант Висконти, – нашият човек се е върнал при тялото, довлякъл го е до саркофага и го е хвърлил вътре. После си е тръгнал през главната врата на гробницата.
— Би трябвало да е подгизнал от кръв.
— Да. И всъщност с помощта на копой успяхме да проследим дирята му до петия етаж.
Хейуърд рязко вдигна очи. Това бе детайл, за който не бе чула нищо до този момент.
— Не извън музея?
— Не.
— Сигурен ли сте?
— Не можем да сме сигурни. Но на петия етаж намерихме нещо друго. Обувка, която е принадлежала на липсващия техник, Липър.
— Нима? Смятате, че убиецът го държи като заложник?
Висконти изкриви лице.
— Възможно е.
— Или е носил трупа му?
— Липър е бил дребен, метър и седемдесет, около шестдесет и пет килограма. Така че и това е възможно.
Хейуърд замълча, като се чудеше през какъв ли обред преминава в момента Липър – или вече е преминал. След това се обърна към Манети.
— Искам този музей да бъде запечатан – заяви тя.
Охранителният директор се потеше.
— Остават броени дни до откриването. Говорим за сто и осемдесет хиляди квадратни метра изложбено пространство, две хиляди души персонал – няма начин да го казвате сериозно.