Хейуърд поде меко:
— Ако това е проблем, мога да се обадя на комисар Рокър. Той пък ще се обади на кмета и решението ще дойде по официалните канали, наред с обичайната шумотевица.
— Няма да е необходимо, капитане. Ще наредя музея да бъде запечатан. Временно.
Тя се огледа.
— Да поискаме съдебен психологически профил.
— Вече е готов – обади се сержантът.
Хейуърд му хвърли одобрителен поглед.
— Не сме работили заедно преди, нали?
— Не, мадам.
— За мен е удоволствие.
— Благодаря.
Тя се обърна и бързо излезе, а останалите я последваха. Прекоси Египетската галерия и се запъти към групичката от отсрещната страна на жълтата полицейска лента. След това махна на Висконти.
— Кучетата още ли са тук?
— Да.
— Искам всички, както полицаи, така и охрана, да участват в претърсването на този музей от мазето до тавана. Приоритет номер едно: да се намери Липър. Приемете, че е жив и го държат заложник. Приоритет номер две: искам убиеца. Искам ги и двамата до края на деня. Ясно?
— Да, капитане.
Тя спря, сякаш да си припомни нещо.
— Кой отговаря за изложението?
— Една кураторка на име Нора Кели – отвърна Манети.
— Повикайте я, ако обичате.
Вниманието на Хейуърд бе привлечено от внезапно раздвижване в тълпата полицаи и гардове. Някакъв глас се извиси в изтерзана молба. Един слаб мъж с приведени рамене и униформа на шофьор на автобус се отскубна от ръцете на двама полицаи и се хвърли към Хейуърд с изкривени от мъка черти.
— Вие? – извика той. – Помогнете ми! Намерете сина ми.
— А вие сте?
— Лари Липър. Аз съм Лари Липър. Синът ми е Джей Липър. Няма го, а един убиец е на свобода и аз искам да го намерите. – Мъжът избухна в ридание. – Намерете го.
Дълбочината на мъката му възпря двамата полицаи да го последват.
Хейуърд взе ръката му.
— Точно това ще направим, господин Липър.
— Намерете го! Намерете го!
Тя се озърна и забеляза позната физиономия.
— Сержант Касимирович?
Жената пристъпи напред.
Хейуърд кимна в посока на бащата на Липър и каза:
— Елате да ми помогнете.
Полицайката пристъпи към възрастния човек, сложи ръка на рамото му и го отдалечи от Хейуърд.
— Елате с мен, господине, и ще намерим някое тихо място, където да седнем и да почакаме. – И сержант Касимирович го поведе, ридаещ високо, но без да оказва съпротива обратно през тълпата.
Манети изникна до нея с радиостанцията в ръка.
— Ето ви Кели.
Тя кимна.
— Д-р Кели? Капитан Хейуърд, НПУ.
— С какво мога да ви помогна?
— Залата на канопите в Гробницата на Сенеф. За какво служи?
— Там се съхраняват органите на мумифицирания фараон.
— По-подробно, ако обичате.
— Част от процеса на мумификация се състои в отстраняването на вътрешните органи на фараона за отделна мумификация и съхранение в стъкленици – канопи.
— Вътрешните органи, казвате?
— Точно така.
— Благодаря ви. – Хейуърд бавно върна радиостанцията на Манети, на лицето й се изписа замислено изражение.
23.
Уилсън Бълк се взираше към дъното на коридора, който прекосяваше таванската част на сграда 12. Мръсната кафява светлина се опитваше да проникне през зарешетените оберлихти, покрити със стари поне едно столетие нюйоркски сажди. Там, където таванът почти опираше в пода, минаваха големи струпвания от въздушни тръби. Покрай две от стените на дългото ниско помещение бяха наблъскани стари колекции – стъкленици със странни твари, киснещи в консервант, неподредени купчини пожълтяващи списания, пластмасови модели на животни – които оставяха съвсем тясна пътечка за преминаване по средата. Беше шантаво, извратено място със скосени тавани, накланящи се под всевъзможни ъгли, и нива на пода, които се променяха докъдето поглед стига. Като къщичка, извадена от някой лунапарк, само дето в нея нямаше нищо забавно.
— Умирам от болки в краката – изпъшка Бълк. – Чакай да си поемем дъх. – Той се отпусна на една стара дървена щайга, излишната мастна тъкан на бедрата му опъна панталоните му с осезаемо пращене.
Партньорът му Морис леко седна до него.
— Ама че гадно! – продължи Бълк. – Денят почти свърши, а ние още се мотаем тук. Нищо няма да намерим.
Морис, който никога не бе виждал смисъл в това да изразява несъгласие, кимна.
— Я ми подай бутилката „Джим Бийм“
Морис измъкна плоското шише от джоба си и му го връчи. Бълк опъна голяма глътка, избърса уста с опакото на ръката си и му го върна. Партньорът му отпи деликатно и прибра бутилката.