— Лековерни глупци!
— Може би. Във всеки случай това опразнило музея. Полицейското разследване стигнало до задънена улица, така че от музея решили да се презастраховат. Като използвали построяването на пешеходния тунел към метростанцията на 81-а улица за претекст, те затворили гробницата и я запечатали. Убийствата секнали, слуховете постепенно замрели и Гробницата на Сенеф потънала в забрава.
— Ами полицейските разследвания?
— Случаите си останали неразрешени. Макар от полицията да били убедени, че зад тях стои беят, така и не могли да намерят доказателства.
Уичърли се изправи от стола си.
— Това е много впечатляваща история, Нора.
— Определено е такава.
— Какво смяташ да правиш с нея?
— От една страна, може да се окаже интересна подробност от историята на гроба. Но имам чувството, че музеят няма да изгаря от желание да я публикува, а не съм сигурна, че и аз го искам. По-скоро ще се фокусирам върху археологическия аспект, върху това да покажем на хората какво е представлявал Древния Египет.
— Съгласен съм с теб, Нора.
— Има и друга причина, която може би е даже по-важна. Това ново убийство в музея носи някои прилики с предишните. Хората ще говорят, ще тръгнат слухове.
— Те вече тръгнаха.
— Е, да. Самата аз чух доста. Но при всички положения не ни трябва нищо, което да помрачи откриването.
— Съвършено вярно.
— Добре. Ще напиша доклад за Менцес с нашата препоръка този материал да не става публично достояние. – Тя затвори папката. – И това приключва въпроса.
Настъпи тишина. Уичърли бе станал от мястото си и отново стоеше зад нея, взрян в разпилените документи в папката. Протегна се и взе един, зачете се, върна го обратно. Тя усети ръката му на рамото си и се стегна.
Миг по-късно почувства устните му по врата си, които докосваха кожата й леко като крила на пеперуда.
Нора рязко се изправи и се обърна. Той стоеше близо до нея, а сините му очи проблясваха.
— Съжалявам, ако съм те стреснал. – И той се усмихна, разкривайки порцелановите си зъби. – Не успях да се удържа. Намирам те за опустошително привлекателна.
Продължи да й се усмихва, от него се излъчваше самоувереност и чар. Беше по-елегантен и красив, отколкото един мъж имаше право.
— В случай, че не си забелязал, аз съм омъжена – каза тя.
— Ще си прекараме страхотно и няма нужда никой никога да разбира за това.
— Но аз ще знам.
Той се усмихна и нежно сложи ръка на рамото й.
— Искам да се любя с теб, Нора.
Тя дълбоко си пое дъх.
— Ейдриън, ти си очарователен и интелигентен мъж. Сигурна съм, че много жени биха желали да ти отвърнат.
Усмивката му се разшири.
— Но аз не съм една от тях.
— Но, прекрасна Нора…
— Това не беше ли достатъчно ясно казано? Нямам ни най-малко желание да се любя с теб Ейдриън – дори и да не бях омъжена.
Уичърли стоеше потресен, на лицето му се изписа усилието да възприеме внезапния обрат в ситуацията.
— Не желая да те обиждам, а просто да се изразя недвусмислено, тъй като досегашните ми опити да ти демонстрирам липсата си на интерес изглежда не стигнаха до теб. Моля те, не ме карай да бъда по-груба, отколкото е необходимо.
Тя видя как кръвта се оттегля от лицето му. Самообладанието му се изплъзна за момент, разкривайки нещо, което Нора подозираше: едно разглезено дете, благословено с отличен външен вид и ум, което си бе изградило твърдата увереност, че ще получи всичко, което пожелае.
Той се опита да смутолеви нещо като извинение и Нора си позволи да заговори по-меко.
— Виж, Ейдриън, хайде просто да го забравим, става ли? Все едно не се е случвало. Никога няма да го споменаваме повече.
— Съвсем правилно, да. Много благоприличен жест от твоя страна. Благодаря ти, Нора.
Сега лицето му гореше от смущение и той изглеждаше съсипан. Не можеше да не изпита съчувствие към него. Тя си помисли, че сигурно е първата жена, която някога му е отказвала.
— Трябва да напиша доклад за Менцес – каза Нора възможно най-меко. – А и ми се струва, че имаш нужда от свеж въздух. Защо не се поразходиш малко из сградата?
— Да, добро предложение, благодаря.
— Ще се видим след малко.
— Да.
И като се движеше сковано като робот, Уичърли отиде до интеркома и натисна бутона за отключване. Когато вратата се отвори, изчезна навън, без да каже нищо и Нора отново остана сама в тишината.