25.
Д’Агоста нави волана на камиончето за доставка на месо и забави, щом достигна края на гората. Херкмур се издигаше пред него – искрящ грозд от натриеви лампи, които обливаха цял лабиринт от стени, кулички и блоковете с килиите в нереална топазена светлина. Когато приближи първите порти, той намали още, щом задмина табелите, които предупреждаваха водачите да приготвят документите си и да очакват претърсване, последвано от списък със забранени вещи, толкова дълъг, че отнемаше цели два билборда и включваше всичко от фойерверки до хероин.
Д’Агоста си пое дълбоко дъх и се опита да успокои опънатите си нерви. Беше влизал в затвори и преди, разбира се, но всякога по официална работа. Да влезе така, по съвсем неофициална работа, си беше като да си търси белята. И то голяма беля.
Спря пред първата врата от метални халки. От караулката излезе един пазач и бавно тръгна към него с папка в ръце.
— Подранил сте тази вечер – рече мъжът.
Д’Агоста сви рамене.
— За пръв път идвам. Тръгнах по-рано в случай, че се загубя.
Гардът изгрухтя нещо и му подаде папката през прозореца. Д’Агоста пъхна вътре документацията си и му я върна. Мъжът я прелисти с връхчето на молива си и кимна.
— Запознат ли сте с процедурата?
— Не съвсем – отговори Д’Агоста искрено.
— Ще си получите това обратно на излизане. Покажете си личните документи на следващия контролен пункт.
— Разбрано.
Вратата се изтегли на металните си колелца с тракане.
Д’Агоста мина напред, а сърцето му сякаш щеше да изскочи от гърдите. Глин твърдеше, че е планирал всичко до последната йота – с впечатляваща лекота бе уредил наемането му в месопреработвагелната компания под фалшива самоличност и бе направил така, че да му дадат тъкмо този маршрут. Но истината беше, че никога не можеш напълно да предвидиш какво ще направят хората. Точно по този въпрос мненията им с Глин се разминаваха. Това малко приключенийце можеше да се превърне в истински кошмар за едно мигване.
Подкара камиона към втория портал и пазачът отново излезе да го посрещне.
— Документите ви?
Д’Агоста му връчи фалшивата си шофьорска книжка и разрешителното. Мъжът ги прегледа.
— Нов ли сте?
— Да.
— Наясно ли сте откъде трябва да минете?
— Няма да навреди, ако го чуя пак.
— Карайте направо, след което завийте вдясно. Когато видите разтоварителната рампа, паркирайте назад в първата клетка.
— Ясно.
— Можете да излезете от камиона, за да следите разтоварването. Нямате право да пипате стоката или да помагате на затворническия персонал. Стойте при превозното средство през цялото време. Веднага щом разтоварите, трябва да напуснете. Разбрано?
— Разбира се.
Пазачът произнесе нещо кратко в радиостанцията си и последната бариера се отмести.
Докато правеше десния завой, Д’Агоста мушна ръка в джоба на якето си и извади малка бутилка бърбън „Ребъл Иел“. Отвинти капачката и отпи малко, прекара го през цялата си уста, преди да го преглътне. Почувства как огнената течност се стича надолу по гърлото му. Напръска връхната си дреха с няколко капки за всеки случай и върна бутилката в джоба си.
След малко вече бе паркирал до рампата. Двама мъже в дочени комбинезони вече чакаха и веднага щом отключи багажника, започнаха да разтоварват кутиите със замразено месо.
Д’Агоста ги наблюдаваше с ръце в джобовете и си подсвиркваше фалшиво. Скришом хвърли поглед на часовника си и се обърна към един от работниците.
— Приятел, да има тоалетна някъде тук?
— Съжалявам, не е позволено.
— Ама на мен ми се налага да отида.
— Това е нарушение на правилата. – Работникът награби две кутии с месо под мишница и изчезна някъде навътре.
Д’Агоста атакува следващия.
— Виж какво, сериозно ти казвам, че трябва да отида.
— Нали го чухте, забранено е.
— Човече, недей ми говори така!
Мъжът остави кутията и измери Д’Агоста с дълъг, уморен поглед.
— Като излезеш оттук, можеш да си свършиш работата в гората. Окей? – и вдигна кутията.
— Ама аз по голяма нужда…
— Това не е мой проблем. – Мъжът се отдалечи.
Щом първият се върна, Д’Агоста застана пред него като му блокира пътя и тежко задиша в лицето му.
— Не се шегувам. Трябва да отида до тоалетната. И то сега.
Мъжът сбърчи нос и отстъпи назад. Погледна към колегата си.
— Тоя е пиян.
— Моля? – започна Д’Агоста заплашително. – Какво каза?
Мъжът хладно посрещна погледа му.
— Казах, че сте пиян.