— Глупости!
— Миришете на алкохол. – И той пак се обърна към другаря си. – Повикай шефа.
— И за к‘во? Освежител за дъха ли ще ми даде?
Другият работник изчезна и след малко се появи, придружен от висок мрачен мъж, нелепо пременен в черен блейзър, с шкембе, което висеше над колана му като чувал брашно.
— Какъв е проблемът? – попита надзирателят.
— Мисля, че шофьорът е пиян, сър – каза първият работник.
Надзирателят затегна колана си и пристъпи към Д’Агоста.
— Вярно ли е това?
— Не, изобщо не е вярно! – възкликна Д’Агоста като дишаше тежко в лицето му от възмущение.
Човекът отстъпи назад и извади радиостанцията си.
— Вижте какво, тръгвам си – каза Д’Агоста, като се опита да прозвучи внезапно сговорчиво. – Имам доста шофиране до магазина. Това място е на майната си, а вече е шест вечерта.
— Никъде няма да ходиш, приятел. – Надзирателят проведе кратък разговор по радиостанцията си, след което се обърна към единия от работниците. – Отведете го в стола на персонала и го накарайте да изчака там.
— Последвайте ме, сър.
— Т‘ва са глупости. Не мърдам оттук.
— Последвайте ме, сър.
Д’Агоста с мърморене тръгна след него, прекосиха рампата и влязоха в голям хранителен склад, просторен, тъмен и силно миришещ на почистващи препарати. Оттам влязоха в една по-малка стая, където, както изглеждаше, кухненските работници се хранеха, когато не бяха на смяна.
— Седнете.
Д’Агоста се отпусна край една от масите от неръждаема стомана. Придружителят му седна на известно разстояние, кръстоса ръце и заби поглед в другата посока. След няколко минути надзирателят се върна заедно с един въоръжен пазач.
— Станете! – изкомандва той.
Д’Агоста се подчини.
Надзирателят се обърна към пазача:
— Претърсете го.
— Не може така! Знам си правата, а пък…
— А пък това е Федерален затвор. Всичко е написано на табелите отпред. Ако сте си направил труда да ги погледнете. И имаме право да претърсим, когото си пожелаем.
— Не смейте да ме докосвате!
— Сър, в момента имате умерено голям проблем. Но ако не ни сътрудничите, ще имате огромен проблем.
— Сериозно? И к'ъв проблем ще имам?
— Как ви звучи оказване на съпротива на държавен служител на реда? А сега за последен път: вдигнете си ръцете!
След моментно колебание Д’Агоста го послуша. Едно кратко опипване бързо извади наяве бутилката „Ребъл Иел“.
Гардът я извади и тъжно поклати глава. След което се обърна към надзирателя.
— Сега какво?
— Обадете се в полицейското управление. Кажете им да дойдат да го вземат. Един пиян шофьор е техен проблем, не наш.
— Но аз изпих само една глътка…
Надзирателят го изгледа.
— Сядайте и млъквайте!
Д’Агоста се отпусна на стола си малко неуверено, като си мърмореше под нос.
— А камиона? – запита пазачът.
— Позвънете на компанията му. Да изпратят някой да си го прибере.
— Минава шест, няма да има никой и…
— В такъв случай им се обадете сутринта. Камионът ще остане.
— Да, сър.
Надзирателят хвърли многозначителен поглед на пазача.
— Останете тук с него, докато дойде полицията.
— Да, сър.
Шефът си тръгна. Пазачът седна край най-отдалечената маса и изгледа Д’Агоста злобно.
— Трябва да отида до тоалетната – изплака Д’Агоста.
Гардът въздъхна тежко, но не отговори.
— Е?
Мъжът се надигна начумерено.
— Ще ви заведа.
— Ще ме държите ли за ръчичка, докато се облекчавам, или мога да се справя и сам?
Недоволната бръчка се задълбочи.
— Надолу по коридора, втората врата вдясно. И побързайте!
Д’Агоста се изправи с лека въздишка и бавно тръгна към вратата на столовата, отвори я, потътри се нататък и се подпря на стената, за да запази равновесие. Веднага щом затвори след себе си, зави наляво и тихо се затича по един дълъг празен коридор, край редица обезопасени затворнически трапезарии, чиито зарешетени врати зееха отворени. Шмугна се в последната и бързо изхлузи бялата шофьорска униформа, под която се разкри светлобежова риза – в комбинация с тъмнокафявите панталони, които носеше, тя му придаваше страхотна прилика с типичния херкмурски надзирател. Натъпка старата риза в един кош за боклук край вратата. После продължи надолу по коридора, мина край една светеща караулка и кимна на двамата мъже вътре.
Като я подмина, той измъкна специално модифицирана писалка от джоба си, свали капачката и се заразхожда по коридора с нея в ръка – всъщност записваше всичко на видео. Вървеше си спокойно, безгрижно, както пазач по време на обиколка, въртеше писалката насам-натам, но специално обръщаше внимание на разположението на охранителните камери и другите хайтек датчици.