Тя кимна.
— Някой оставил за отдела по „Минералогия“ пакет, от който се сипел кафяв прах. Помислиха, че е антракс или нещо подобно.
— Чух. Впрочем, моят любимец Брайс днес пусна статия за това. – Брайс Хариман бе негов колега и стар съперник от „Таймс“, но Смитбак си бе осигурил малко спокойствие, благодарение на няколко скорошни и силни журналистически удара.
Покрусеният на вид келнер се приближи и застана до масата в примирено очакване на поръчката им.
— За мен два пръста „Глен Грант“ – рече Смитбак. – От отлежалото.
— Чаша бяло вино, моля.
Сервитьорът се омете.
— Значи причини паника? – попита Смитбак.
Нора се засмя.
— Трябваше да видиш Грийнлоу, човекът, който намери пратката. Беше толкова убеден, че умира, че се наложи да го отнесат на носилка, облечен в защитен костюм и всичко останало.
— Грийнлоу? Не го познавам.
— Той е новият заместник-шеф на администрацията. Наскоро се премести при нас.
— И какво се оказа? Антраксът, имам предвид.
— Строителен пясък.
Смитбак се закиска, докато вземаше питието си.
— Строителен пясък! Боже, страхотно! – Той разлюля кехлибарената течност в тумбестата чаша и отпи глътка. – Как е станало?
— Изглежда пратката е била повредена при пренасянето и пясъкът е започнал да изтича. Някакъв куриер го оставил на Кърли, а Грийнлоу просто се оказал наблизо.
— Кърли? Старчето с лулата?
— Същият.
— Все още ли е в музея?
— Никога няма да напусне.
— И как прие случката?
— В крачка, както всичко друго. Върна се в будката си само няколко часа по-късно, все едно, че нищо не е станало.
Смитбак поклати глава.
— Защо му е, за бога, на някого да праща торба пясък по куриер?
— Представа нямам.
Той отпи нова глътка.
— Смяташ ли, че е било умишлено? – запита разсеяно. – Някой, който се опитва да стресне музея?
— Ех, какъв престъпен ум имаш!
— Знае ли се кой го е пратил?
— Чух, че колетът не е имал обратен адрес.
Този дребен детайл внезапно заинтригува Смитбак. Прииска му се да беше потърсил статията на Хариман във вътрешната мрежа на „Таймс“ и да я беше прочел.
— Знаеш ли колко струва една пратка с куриер в Ню Йорк тези дни? Четиридесет кинта.
— Може да е бил ценен пясък.
— Защо тогава няма обратен адрес? Впрочем, кой беше получателят?
— Просто отдел „Минералогия“, доколкото разбрах.
Смитбак отпи замислено. Нещо в тази история задействаше журналистическата аларма в главата му. Запита се дали Хариман е стигнал до дъното на нещата. Би било адски невероятно.
Извади мобилния си телефон.
— Нещо против да звънна?
Нора се намръщи.
— Ако се налага…
Смитбак набра музея и помоли да го свържат с отдел „Минералогия“. Извади късмет: там все още имаше някого. Заговори бързо:
— Обажда се господин Хъмнхъмхъм от… службата за Грмнхъмхъм. Имам бърз въпрос: що за пясък е причинил тазсутрешния смут?
— Не разбрах съвсем…
— Вижте какво, бързам. Директорът чака отговор.
— Ами не знам.
— А има ли някой, който знае?
— Д-р Шерман.
— Дайте го на телефона.
Миг по-късно в слушалката прозвуча задъхан глас:
— Д-р Колъпи?
— А, не, не – рече Смитбак безгрижно. – Тук е Уилям Смитбак. Репортер съм от „Ню Йорк Таймс“.
Тишина. След това едно много кратко:
— Да?
— За биотерористичната заплаха от тази сутрин…
— Не мога да ви помогна – долетя незабавният отговор. – Вече казах всичко, което знам, на вашия колега господин Хариман.
— Просто рутинно сверяване на информацията. Нещо против?
Тишина.
— До вас ли беше адресиран пакетът?
— До отдела.
— Нямаше обратен адрес?
— Не.
— И беше пълен с пясък?
— Точно така.
— Какъв пясък?
След миг на колебание Шерман отговори.
— Корундов пясък.
— Колко струва корундовият пясък?
— Така не мога да ви кажа. Не много.
— Ясно. Това е всичко, благодаря.
Той затвори и установи, че Нора го наблюдава.
— Грубо е от твоя страна да използваш мобилния си телефон в кръчма – рече тя.
— Хей, аз съм репортер. Работата ми е да съм груб.
— Доволен ли си?
— Не.
— В музея пристигна торба с пясък. Беше пробита и шашна няколко човека. Край на историята.
— Не съм сигурен. – Смитбак дръпна дълга глътка. – Този куратор ми звучеше ужасно изнервен.
— Д-р Шерман? Той си е все напрегнат.
— Звучеше повече от напрегнат. Звучеше изплашен.
Смитбак отново отвори клетъчния си телефон и Нора простена.