И тъкмо тогава го осени идеята – големият пробив. Всичко стана благодарение на фразата „бивши клиенти“. Значи Пендъргаст не искаше да го смесват с тях?
— Господин Имхоф – започна агентът, но полека, за да прикрие обхваналата го възбуда, – този компютър на бюрото ви свързан ли е с базата данни на Министерството на правосъдието?
— Естествено.
— Добре тогава. Нека проверим някои от тези „бивши клиенти“.
— Не разбирам.
— Отворете досието на Пендъргаст и проверете неговите арестанти. Сравнете ги с вашите затворници тук и вижте дали няма да откриете някакви съвпадения.
— Имате предвид да проверя дали някой от престъпниците, заловени от Пендъргаст, се намират в Херкмур в момента?
— Да, такава е идеята.
Кофи хвърли поглед през рамо към Рабинър. По лицето на агента се бе изписала вълча усмивка.
— Харесват ми идеите ви, шефе – рече той.
Имхоф придърпа клавиатурата към себе си и се зае да набира. Взира се в екрана дълго, а Кофи го чакаше с нарастващо нетърпение.
— Странно – продума Имхоф най-после. – Хората на Пендъргаст изглежда страдат от доста висока смъртност. Повечето така и не са стигнали до съдебен процес.
— Все трябва да има някой жив, който да е свършил в затвора.
Последва ново тракане по клавиатурата. После Имхоф се облегна назад.
— В момента в Херкмур има двама такива.
Кофи го изгледа остро.
— Разкажете ми за тях.
— Единият се казва Албърт Кайчестър. Сериен убиец.
Кофи потри ръце и отново погледна към Рабинър.
— Продължавайте.
— Отровил дванайсет души в частната болница, където работел. Седемдесет и три годишен.
Също толкова бързо, колкото се бе появил, ентусиазмът на Кофи стихна.
— О! – успя да каже той.
Последва кратка тишина.
— А другият? – попита Рабинър.
— Закоравял престъпник на име Карлос Лакара. Наричат го Ел Почо.
— Лакара – повтори Кофи.
Имхоф кимна.
— Бивш наркобарон. Костелив орех. Изкачил се в йерархията на лосанджелиските улични банди и дошъл на изток. Подложил на мъчения до смърт едно цяло семейство, включително и три деца. Като отмъщение за зле потръгнала сделка. Тук се казва, че Пендъргаст е бил специалният агент по случая – странно, това не го помнех.
— А по каква причина лежи тук?
— Ръководи бандата „Счупените зъби“. Голям проблем за нашите гардове.
— „Счупените зъби“ значи – промърмори Кофи. Въодушевлението му бързо се завръщаше. – Я ми кажете, господин Имхоф, къде си прави този Почо Лакара ежедневните разходки?
— В двор 4.
— А какво ще стане, ако прехвърлите агент Пендъргаст в… да речем двор 4 за упражненията му?
Имхоф се намръщи.
— Ако Лакара го разпознае, ще стане страшно. Пък даже и да не го разпознае.
— Защо така?
— Ами… май няма начин това да се каже деликатно: той обича да си играе с белите момчета.
Кофи се замисли за момент.
— Разбирам. Моля ви веднага да издадете съответната заповед.
Челото на Имхоф се сбърчка още повече.
— Агент Кофи, това е твърде екстремна стъпка и…
— Боя се, че нашият човек не ни остави друг избор. И друг път съм срещал трудни случаи, бил съм свидетел на страхотна наглост, но не като тази. Неуважението, с което се отнася към юридическия процес, към този затвор, и в частност към вас е шокиращ. Наистина.
Имхоф си пое дъх. Кофи забеляза, че ноздрите му леко потръпват.
— Направете каквото ви казвам, Имхоф – каза агентът тихо. – Изпратете го там, но следете ситуацията. Преместете го обратно, ако нещата излязат извън контрол. Но не избързвайте, ако разбирате какво искам да кажа.
— Ако се случи нещо, ще бъде голям гаф. Трябва да ми осигурите добър гръб.
— Можете да разчитате на мен, Имхоф. Аз съм зад вас. – И с тези думи Кофи се обърна, кимна на ухиления Рабинър и напусна кабинета.
28.
Капитан Лора Хейуърд седеше на бюрото си, загледана в купчината листи пред себе си. Мразеше безпорядъка; мразеше неподредените документи и струпаните омачкани листи. А изглежда и нямаше значение колко ги сортира, подрежда и изравнява: бюрото сякаш бе физическа проява на безредието и безсилието в собственото й съзнание. Би следвало да пише доклада върху убийството на Демео. Вместо това се чувстваше като парализирана. Беше дяволски трудно да работиш по подобен случай, когато усещаш, че напълно си се провалил на предишния; че може би един невинен – или почти невинен – човек лежи в затвора, несправедливо обвинен за престъпление, което носи потенциална смъртна присъда…