— Всичко това вече съм го чувала.
— Да, но има нещо, което не знаеш, което никога не съм ти казвал…
Хейуърд изпита порив на гняв, който почти разруши ледения й самоконтрол.
— Лейтенант Д’Агоста, определено не се радвам да чуя, че сте продължил да укривате информация от мен.
— Нямах това предвид…
— Много добре разбирам какво имате предвид.
— Слушай ме, по дяволите! Причината за отвличането на Виола Маскелене е, че тя и Пендъргаст… Те са влюбени.
— О, моля те!
— Присъствах, когато се срещнаха на Капрая миналата година. Той я разпитваше във връзка с разследването на Булард и изгубения Страдивариус. Когато се запознаха, видях, че помежду им припламна искра. Диоген някак е научил за това.
— Излизали ли са?
— Не точно. Но Диоген я примами тук, като използва името на Пендъргаст.
— Интересно, че тя изобщо не спомена за това в показанията си.
— Тя се опитваше да защити Пендъргаст и себе си. Ако излезе наяве, че между тях има нещо…
— След една кратка среща на някакъв остров.
Д’Агоста кимна.
— Точно така.
— Агент Пендъргаст и лейди Маскелене. Влюбени.
— Не мога да говоря със стопроцентова сигурност за силата на чувствата на Пендъргаст. Но колкото до Маскелене – да, убеден съм.
— И как именно Диоген е научил за тази трогателна любовна сага?
— Има само едно обяснение: докато се е грижил за възстановяване здравето на Пендъргаст в Италия, след като го е спасил от замъка на граф Фоско. Пендъргаст е бълнувал и може да е казал нещо. Тъй че виждаш ли, Диоген е отвлякъл Виола, за да е сигурен, че Пендъргаст ще бъде максимално разконцентриран точно в момента, когато е извършил диамантения обир.
Д’Агоста замълча. Хейуърд дълбоко си пое въздух и изчака да се поуспокои.
— Това – каза тя тихо, – е история, извадена от булеварден роман. В истинския живот нещата не стават така.
— Случилото се с нас не е кой знае колко по-различно.
— Случилото се с нас беше грешка, която се опитвам да забравя.
— Чуй ме, моля те, Лора…
— Ако още веднъж ме наречете Лора, ще наредя да ви изхвърлят от сградата
Д’Агоста преглътна.
— Има още нещо, което трябва да знаеш. Чувала ли си за фирмата за психологическо профилиране „Ефективни инженерни решения“ на улица „Литъл Уест“ номер 12, ръководена от Ели Глин? Напоследък прекарвам по-голямата част от времето си там.
— Никога не съм я чувала. А аз познавам всички легитимни съдебни профайлъри.
— Те са нещо повече от инженерна фирма и наистина са много потайни, но наскоро изработиха съдебен профил на Диоген. Той обяснява и подкрепя всичко, което ти разказах.
— Профил? По чия поръчка?
— На агент Пендъргаст.
— Това определено подтиква към конфиденциалност – отбеляза тя саркастично.
— Профилът показа, че Диоген не е приключил.
— Не е приключил?
— Всичко, сторено от него дотук – убийствата, отвличането, кражбата – води до нещо друго. Нещо по-голямо, може би много по-голямо.
— Като например?
— Не знаем това.
Хейуърд взе няколко папки и се зае да ги подравнява върху бюрото с трясък.
— Впечатляваща история.
Д’Агоста започваше да се ядосва.
— Не е история! Слушай, Лора, говориш с Вини, това съм аз!
— Край, това беше. – Хейуърд натисна бутона на интеркома. – Фред? Ако обичаш, качи се до офиса ми и придружи лейтенант Д’Агоста извън сградата.
— Лора, не прави това…
Тя се обърна към него, вече, без да се владее.
— О, да, ще го направя! Ти ме излъга, направи ме на глупачка. Бях готова да ти предложа всичко, каквото и да е. А ти…
— А аз толкова много съжалявам! Боже, само да можех да върна времето назад и да постъпя по-различно. Дадох всичко от себе си, опитах се да балансирам между лоялността си към Пендъргаст и тази към теб. Знам, че провалих нещо прекрасно – и вярвам, че това, което имаше между нас, си заслужава да бъде запазено. Искам да ми простиш.
Вратата се отвори и на прага застана един сержант.
— Лейтенант? – каза той.
Д’Агоста се изправи, обърна се и излезе, без дори да погледне назад. Сержантът затвори вратата и остави Хейуърд зад претрупаното й бюро, безмълвна и разтреперана, да се взира в разбърканите документи, без да вижда нищо, изобщо нищо.