— Ала не е нужно да живееш така. Там, навън, те чака един огромен вълнуващ свят. Аз мога да ти покажа как да оползотвориш изумителната си ерудиция, внушителните си дарби, така че да се реализираш и да донесеш радост на себе си.
При тези думи Констанс усети, че пулсът й се ускорява въпреки желанието й. Ръката, която галеше мишката, застина неподвижно.
— Трябва да живееш не само за ума, но и за сетивата. Ти имаш не само дух, а и тяло. Не позволявай на този противен Рен да те държи затворничка с ежедневните си „грижи“. Спри да се бориш срещу себе си. Живей. Пътешествай. Обичай. Говори на езиците, които си научила. Преживявай света пряко, а не чрез посредничеството на пожълтелите, дъхащи на мухъл страници на книгите. Живей цветно, а не черно-бяло.
Констанс го слушаше напрегнато и усещаше как объркването й нараства. Истината бе – тя разбираше това, – че знае толкова малко за света: нищо всъщност. Целият й живот представляваше една прелюдия… към какво?
— Като заговорихме за цветове, обърни внимание на тавана на това помещение. Какъв цвят е той?
Констанс вдигна поглед.
— Уеджуудско синьо.
— Всякога ли е бил такъв?
— Не. Алойзиъс пожела да го пребоядисат по време на… по време на ремонта.
— Как мислиш, колко време му е отнело да избере този цвят?
— Не много, предполагам. Декорациите на интериора не са неговата стихия.
Диоген се усмихна.
— Именно това имах предвид. Несъмнено е взел решението с цялата страст на юридически ответник, който извършва опис на ипотекирано имущество. Такъв важен избор, а направен толкова нехайно. Но това е стаята, в която ти прекарваш по-голямата част от времето си, нали? Извънредно показателно за отношението му към теб, не смяташ ли?
— Не разбирам.
Диоген се приведе напред.
— Може би ще разбереш, когато ти обясня как аз подбирам цветовете. В моя дом – в моя истински дом, онзи, който означава нещо за мен – има също такава библиотека. Първоначално обмислях да я драпирам в синьо. Ала след известен размисъл и експериментиране установих, че синьото придобива почти зеленикав тон на светлината на свещи – а тъкмо такава е единствената светлина в помещението след заник слънце. По-нататъшните ми проучвания показаха, че един тъмносин цвят, да кажем индиго или кобалт, изглежда черен при това осветление. Ако е светлосин избледнява до сивкаво; ако ли пък е наситен като тюркоазеното става тежък и студен. Явно бе, че синьото, върху което падаха първоначалните ми предпочитания, е неподходящо. Разнообразните перлени оттенъци на сивото – моят втори избор – също се оказаха неприемливи: на свещи тези нюанси губят синкавия си блясък и угасват до мъртво мръсно бяло. Тъмнозелените отсенки, също като тъмносините, се превръщат в черни. Затова най-накрая се спрях на леко лятно зелено: под мекото, трептящо сияние на свещта то създава упоителната илюзия, че си под водата. – Той се поколеба, преди да продължи. – Живея близо до морето. Мога да си седя в тази стая, когато всички светлини, освен една-единствена свещ, са угасени и да слушам рева на прибоя: тогава се превръщам в ловец на перли всред лимоновозелените води на Саргасово море. Това е най-прекрасната библиотека на света, Констанс. – Той помълча известно време, сякаш потънал в размисъл. После се наведе към нея и се усмихна. – И знаеш ли какво?
— Какво? – успя да промълви тя.
— Ти би се влюбила в тази стая.
Констанс преглътна, неспособна да формулира някакъв отговор.
Той срещна очите й.
— Подаръците, които ти донесох последния път. Книгите и останалите неща… Отвори ли ги?
Тя кимна.
— Добре. Те ще ти разкрият, че съществуват и други светове – благоуханни светове, пълни с чудеса и очарование, които чакат да им се насладиш. Монте Карло. Венеция. Париж. Виена. Или, ако предпочиташ: Катманду, Кайро, Мачу Пикчу. – Диоген направи жест, обхващащ подвързаните с кожа книги по стените наоколо. – Виж томовете, които те заобикалят. Бъниън. Милтън. Бейкън. Вергилий. Трезви моралисти до един. Нима орхидеята може да разцъфти, ако я поливат с хинин? – Той погали с пръст стихосбирката на Ахматова. – Ето причината да ти чета поезия тази вечер: да ти помогна да разбереш, че сенките, с които си се обградила, не трябва непременно да бъдат монохроматични.
Диоген избра друг тънък том от купчината до себе си.
— Чела ли си някога Теодор Рьотке?
Констанс поклати глава.
— О! В такъв случай си на път да изпиташ едно прелестно, непознато удоволствие. – Той разгърна книгата, прелисти я и зачете на глас.