Последва нов противен тик.
— Все още не си ми отговорила на въпроса.
— Изтощен си, това е всичко. Давам ти почивка за днес. И това не е по избор, Ейдриън. Искам да се прибереш вкъщи и да си отдъхнеш.
— Не било по избор? Откога ми стана шеф?
— От деня, в който пристигна тук. А сега те моля да си вървиш, или ще бъда принудена да повикам охраната.
— Охрана? Това не са пазачи, а шегобийци!
— Моля те, напусни кабинета ми. – И Нора протегна ръка към слушалката на телефона.
Но внезапно Уичърли скочи на крака, наведе се напред, помете телефона от бюрото й, стъпка вилката и изтръгна жицата.
Нора замръзна. С Уичърли се случваше нещо ужасно, нещо, което напълно надхвърляше нейния опит.
— Чуй ме, Ейдриън – започна тя кротко, – хайде да се успокоим. – С тези думи се изправи и полека тръгна да заобикаля бюрото.
— Проклета кучка – изръмжа той тихо и заплашително.
Нора видя как пръстите му се свиват конвулсивно, по-силно с всеки нов спазъм, докато накрая се стегнаха в юмрук. Почти физически усещаше нарастващата му агресия. Тя заобиколи работната си маса – не бързо, а с бавна решителност.
— Излизам – заяви тя колкото можа по-твърдо. В същото време се стегна, готова за отбрана: ако се приближеше към нея, щеше да се цели директно в очите му.
— Излизаш на майната си. – Уичърли й препречи пътя, като междувременно се протегна зад гърба си и завъртя ключа на вратата. – Хайде да те видим как ще се отървеш от мен сега!
Стоеше пред нея с кръвясали очи, зениците му се бяха свили като малки черни куршуми. Тя се бореше с прииждащата вълна на паника. Какъв беше верният подход: кротко убеждаване или твърди заповеди? Усещаше мириса на потта му, остър почти колкото на урина. Лицето му се сгърчи в поредица от спазматични конвулсии, десният му юмрук ту се свиваше, ту се отпускаше. Изглеждаше точно като обладан от демонични сили.
— Ейдриън, всичко е наред – каза тя, като вмъкна успокоителна нотка в треперещия си глас. – Просто имаш нужда от помощ. Позволи ми да повикам доктор.
Последва нов тик, мускулите на врата му се стегнаха в издути възли.
— Мисля, че получаваш някакъв пристъп – продължи Нора. – Разбираш ли, Ейдриън? Нуждаеш се от лекар незабавно. Моля те, нека ти помогна.
Той се опита да каже нещо, но вместо това заекна, пръскайки слюнка. По брадичката му потече лига.
— Ейдриън, сега излизам и ще повикам лекар…
Дясната му ръка се стрелна като снаряд и силно я цапардоса през лицето, но тя очакваше точно такъв удар, така че успя да се отдръпне и да избегне част от тежестта му. Спъна се и политна назад.
— Някой да ми помогне! Охрана! Повикайте охраната!
— Млъквай, кучко мръсна! – Уичърли се затътри към нея като влачеше единия си крак и замахна диво. Нора изгуби равновесие и той се нахвърли върху нея незабавно. Двамата тежко се стовариха на пода и завлякоха лаптопа, който падна с трясък.
— Помощ! Нападат ме!
Тя заби пръсти в очите му, но той блъсна ръката й встрани и я удари по главата, сграбчи блузата й и рязко я съдра, откъсвайки копчетата.
Нора отново изкрещя и се опита да се отскубне от хватката му, но свободната му ръка се уви около шията й със смайваща сила и заглуши писъка. Тя зарита диво с крака, но той ги притисна като в менгеме между своите.
— Значи си мислиш, че ти раздаваш заповедите? – Пръстите му се впиха във врата й. Тя го заблъска, задърпа косата му, удряше гърба му с юмруци, но Уичърли сякаш изобщо не забеляза, толкова съсредоточен беше върху хватката на ръцете си. Потното му, вонящо, изкривено от тиковете лице се навря в нейното. – Ще ти покажа кой е шефът тук.
Нора се извиваше, забиваше нокти и го удряше безпомощно, диафрагмата й се повдигаше да поеме въздух. Усещаше ларинкса си като премазан под огромния натиск. Уичърли бе блокирал притока на кръв към мозъка й и тя чувстваше как силата се оттича от нея като пясък през решето. В очите й внезапно избухнаха милион ярки звезди, едно разширяващо се петно мрак започна да замъглява периферията на зрителното й поле подобно мастило, изсипано във вода.
— Как е усещането, кучко?
Тя чу някаква глъчка, идваща сякаш от много далеч, оглушителен пукот и разцепване на дърво и после, с последното късче от съзнанието си усети, че желязната хватка на ръцете му около шията й се разхлабва и я пуска. Все още плуваше в море от мъгла, когато я разтърсиха някакви викове и един непоносимо силен трясък.