Нора се превъртя, като кашляше неудържимо и държеше ръка върху гърлото си… и в следващия момент Менцес бе до нея, люлееше я в ръцете си и викаше лекар. Тя изпита пълно объркване. Някъде иззад бюрото бе настанала ужасна суматоха, няколко пазачи крещяха неразбираемо… после видя река от кръв, която се стичаше по пода. Какво се бе случило?
— Трябваше да го направя, той ми се нахвърли с нож! – извиси се един отчаян глас, като се вряза болезнено в нейното завръщащо се съзнание.
— … просто нож за писма, идиот такъв!
— … доктор! Веднага!
— … се опита да я удуши…
Какофонията от високи, паникьосани гласове продължаваше, откъслечните фрази ехтяха в главата й, докато споменът се връщаше… Нора се закашля, опита се да не мисли. Менцес внимателно я вдигна и я отнесе на стола, като не спираше да шепти:
— Добре си, мила моя, всичко е наред, лекарят ще дойде всеки момент… Не, недей да гледаш натам… Затвори очи и всичко ще е наред… Не гледай, не гледай…
36.
Капитан Хейуърд огледа голямата локва кръв върху покрития с линолеум под на кабинета, напълно размазана от фанатичните и безплодни усилия на парамедиците да подновят работата на едно сърце, пронизано от деветмилиметров куршум. Местопрестъплението старателно се проучваше, съдебните екипи и половин дузина специалисти следователи сортираха и етикираха намерените улики.
Тя излезе от офиса като остави на експертите да търсят обяснение на този очевидно безсмислен трагичен акт. За нея имаше друга задача: да разговаря с пострадалата, преди да я отведат в болница.
Намери Нора Кели във фоайето за персонала заедно със съпруга й Бил Смитбак, председателя на отдел „Антропология“ Хюго Менцес и няколко парамедици, полицаи и гардове на сградата. Медицинските лица спореха с Кели по въпроса дали трябва да бъде откарана в болницата за преглед и лечение.
— Искам пазачите и музейния персонал да излязат – нареди Хейуърд. – С изключение на докторите Кели и Менцес.
— Никъде не мърдам – заяви Смитбак. – Няма да оставя жена си.
— В такъв случай можете да останете – кимна Хейуърд.
Един от парамедиците, който очевидно не можеше да се разбере с Нора, направи последен опит.
— Вижте какво, госпожице, вратът ви е контузен и е възможно да имате мозъчно сътресение. Понякога симптомите се проявяват със закъснение. Трябва да ви направим изследвания.
— Престанете да ме наричате госпожица. Имам докторска степен.
— Човекът е прав – намеси се Смитбак. – Трябва да отидеш поне за един кратък преглед.
— Кратък? Ще прекарам в спешното цял ден! Нали ги знаеш в „Сейнт Люк“!
— Нора, спокойно ще се справим и без теб днес – каза Менцес. – Ти преживя ужасен шок…
— С цялото ми уважение, Хюго, знаете толкова добре, колкото и аз, че с д-р Уичърли… О, боже, какъв ужас! – Тя се задави за момент и Хейуърд се възползва от възможността да заговори.
— Знам, че моментът е лош, д-р Кели, но може ли да ви задам няколко въпроса?
Нора изтри очи.
— Моля.
— Можете ли да ми кажете какво предизвика това нападение?
Кураторката си пое дълбоко въздух. След това преразказа събитията, които се бяха случили в кабинета й преди десет минути, както и предложението на Уичърли от преди няколко дена. Хейуърд слушаше, без да я прекъсва, както и Смитбак, но неговото лице потъмня от гняв.
— Копеле! – прошепна той.
Нора нетърпеливо му махна с ръка.
— Нещо му стана днес. Просто не беше същият човек. Изглеждаше сякаш… е получил някакъв пристъп.
— Защо бяхте в музея толкова рано? – попита Хейуърд.
— Чакаше ме – чака ме – много напрегнат ден.
— А Уичърли?
— Доколкото разбирам, е дошъл тук в три след полунощ.
Хейуърд се изненада.
— Защо?
— Нямам представа.
— Ходил ли е в гробницата?
Беше ред на Менцес да отговори.
— Да. Електронната регистрация показва, че е влязъл малко след три, прекарал е вътре половин час, след което е напуснал. Не знаем къде се е намирал между този момент и времето на нападение. Търсих го навсякъде.
— Предполагам, че сте проверили биографията му, преди да го наемете. Имаше ли криминални прояви, случаи на агресия?
Менцес поклати глава.
— Абсолютно нищо такова.
Хейуърд се огледа и с облекчение установи, че и днес Висконти е на смяна. Тя му махна да се приближи.
— Искам да вземете показания от д-р Менцес и от пазача, който простреля Уичърли – каза тя. – Можем да разпитаме д-р Кели, след като се върне от болницата.