— Че въпреки наскоро настъпилите събития гала-откриването на Гробницата на Сенеф все още е в програмата и ще протече точно както е запланувано.
— Значи просто да пренебрегнем останалото?
— Разбира се, че не. Задължително излезте с изявление. Но непременно подчертайте, че това е Ню Йорк и че музеят е огромна сграда, покриваща двайсет и шест акра от Манхатън, в която има две хиляди служители и пет милиона посетители годишно и че при тези обстоятелства е изненадващо, че случайните престъпления не са по-често явление. Най-вече подчертайте последната точка: престъпленията не са свързани, те са случайни и до едно са разгадани. Извършителите са заловени. Другото е просто въпрос на лош късмет. – Той направи кратка пауза. – Остава още нещо, върху което следва да се помисли.
— Какво? – попита Колъпи.
— Кметът ще дойде и е планирал важна реч. Много е вероятно да се възползва от щастливото събитие, за да провъзгласи намерението си за повторна кандидатура за поста.
Менцес се усмихна и замълча, яркосините му очи оглеждаха стаята и предизвикваха слушателите му да отговорят.
Първа се съвзе Берил Дарлинг. Тя почука с молива си върху масата.
— Трябва да отбележа, че нещата взимат твърде любопитен обрат, д-р Менцес.
— Това не ми харесва – заяви Роко. – Не можем просто да затворим очи и да се правим на ударени. Ще ни разпънат на кръст.
— Кой е казал, че ще се правим на ударени? – каза Менцес. – Тъкмо наопаки – ще изнесем всички факти. Няма да скрием нищо. Ще се бием в гърдите и ще поемем пълна отговорност. Истината работи в наша полза, тъй като тя ясно говори за случайната природа на престъплението. А виновниците са или мъртви, или зад решетките. И случаят е приключен.
— Ами слуховете? – попита Роко.
Менцес извърна изумените си сини очи към нея.
— Слухове?
— Всички тези подмятания, че гробницата е прокълната.
Той се изкиска.
— Проклятието на Мумията? Великолепно! Сега всички ще искат да дойдат.
Яркочервените устни на Роко се свиха, набраздявайки плътния слой червило.
— А и да не забравяме първоначалното предназначение на Гробницата на Сенеф – да напомни на града, че ние все още сме най-големият природонаучен музей в света. Това откриване ни е по-нужно отвсякога.
Над групата се възцари дълга тишина. Накрая Колъпи се размърда.
— Това звучи адски убедително, Хюго.
— Необичайно, но съм на път да променя мнението си – обади се Дарлинг. – Струва ми се, че подкрепям д-р Менцес.
Колъпи погледна шефката на пиара.
— Джоузефин?
— Все още имам колебания – отвърна тя бавно. – Но си струва да опитаме.
— В такъв случай е решено – заяви Колъпи.
Вратата се отвори като по даден знак, без почукване или предупреждение. На прага застана полицайка в елегантен сив костюм, със значка на ревера. Колъпи погледна часовника си – беше точна до секундата.
Той се изправи.
— Нека ви представя капитана от отдел „Убийства“ Лора Хейуърд. Това е…
— Всички се познаваме – каза тя кратко. После го измери с виолетовите си очи. Беше смущаващо млада и привлекателна. Колъпи се запита дали тези качества не бяха изиграли по-голяма роля в издигането й, отколкото компетентността. Но като гледаше тези очи, той се усъмни, че е така.
— Искам да говоря с вас насаме, д-р Колъпи – заяви тя.
— Разбира се.
Вратата се затвори, след като Менцес – последният излязъл – бе казал „довиждане“. Директорът насочи вниманието си към Хейуърд.
— Ще седнете ли, капитане?
След кратко колебание тя кимна.
— Мисля, че да. – Отпусна се в стола и Колъпи забеляза, че кожата й е бледа и че изглежда изтощена. Въпреки това теменужените й очи съвсем не бяха мътни.
— Какво мога да направя за вас? – попита той.
Тя извади няколко сгънати листа от джоба си.
— Това тук са резултатите от аутопсията на Уичърли.
Колъпи вдигна вежди.
— Аутопсия? Има ли някаква загадка относно начина, по който умря?
Вместо отговор тя извади друг лист.
— Ето и диагнозата на Липър. Заключението е, че и двамата са пострадали от еднаква, внезапна мозъчна увреда във вентромедиалния кортекс на мозъка.
— Нима?
— Да. С други думи и двамата са полудели по съвършено еднакъв начин. Уврежданията са причинили и на двама им незабавна и остра психоза.
Колъпи усети, че го побиват студени тръпки. Ставаше дума точно за това, което бяха отхвърлили – че инцидентите имат някаква връзка. Този обрат можеше да провали всичко.
— Уликите подсказват, че причината е външна и че тя се намира във, или около Гробницата на Сенеф.