Първоначално, подобно на държана в птица клетка, която не знаеше как да лети, Силия застана на прага, несигурна какво да прави по-нататък. Обърна се и се ослуша внимателно, но зад нея градините на харема, посребрени от луната, бяха потънали в гробовно мълчание. Нямаше дори повей на вятър. А после, от другата страна на портата, тя го видя — подаръка на англичаните. Беше много по-голям, отколкото си го бе представяла — гигантски, подобен на сандък предмет, три пъти по-висок от нея, намиращ се на около трийсет метра от портата. И сякаш в някакъв сън тя видя как собственото й, обляно от лунните лъчи тяло се втурва тихо към него.
Огледа внимателно странния предмет. Долната част се състоеше от клавиатура с клавиши от абанос и слонова кост, като на клавесин. Тук-там между клавишите се виждаха парченца хартия, като че ли са били залепени съвсем наскоро и сега съхнеха. Над тях се виждаха тръбите на органа, подредени във възходящ ред. И точно в средата на този странен уред имаше часовник, който показваше часа, а от двете му страни — два ангела със сребърни тромпети. В най-горната част на структурата се виждаше нещо, подобно на храст, изработен от жици, а след жиците имаше фигури на птици от различни видове, с отворени човки, сякаш пееха, само дето в момента оттам не излизаше никакъв звук. Застинали под лунната светлина, дребните им блестящи очички като че ли следваха Силия, докато тя обикаляше около тях, дивейки се на майсторството, с което бе изработен този невиждан уред.
Пол, о, Пол! Силия постави ръка на бузата си. Това наистина е произведение на изкуството! Ти имаш ли нещо общо с това? И за първи път тя почувства, че очите й се пълнят със сълзи, и въпреки това, когато сложи ръка на устата си, осъзна, че едновременно с това се усмихва. Като че ли не е ясно, че той има много общо с този дар! Силия отпусна треперещите си пръсти върху клавишите, за да ги усети с кожата си. О, Пол, моя сладка любов! Наполовина се смееше, наполовина плачеше. Сигурна съм, че това чудо тук е твоя идея! Силия отпусна чело върху дървения обков на уреда, а после протегна ръце и го прегърна, като че ли искаше да се слее с него. Галеше го, вдишваше острия аромат на прясно дърво.
Точно тогава долови звук. Вцепени се. Тих звук от пропукване, който дойде някъде изпод краката й. Приведе се и пръстите й се сключиха около нещо малко и твърдо — парче молив.
Откъсна парченце от хартийките, пъхнати между клавишите, и за миг застина с молива в ръка. „Каквото и да напиша, скъпи Пол, би трябвало да бъде нещо, което да не издаде нито един от нас. Никакви думи, а просто… и от мен една загадка!“
И бързо надраска три успоредни линии върху листчето. А после побягна обратно, обратно през Портата на птичарника, през градините, нагоре по стълбите и пак по тъмните и пусти коридори на харема, тиха като вятъра.
Когато стигна отново в двора на своята стая, първото нещо, което си помисли, бе колко лесно бе станало всичко. Дотук с предупрежденията на Анета — тя беше прекосила Портата на птичарника и никой не я беше видял! Не беше нито наблюдавана, нито открита! Сенките в двора почти не се бяха поместили — доколкото можеше да прецени, всичко й беше отнело не повече от десет минути.
Опиянена от успеха си, Силия нямаше никакво желание да се връща веднага в стаята си. Вместо това любопитството я доведе пред входа на апартамента на Гюлай хасеки — нещо, което доскоро не би посмяла да стори. Една от вратите висеше на счупените си панти. Тя надникна предпазливо. Стаята имаше изоставения вид на място, напуснато набързо — на пода лежеше счупена чаша, встрани беше хвърлена малка бродирана салфетка, смачкана, мъртва муха. Усети нещо под босите си крака и се наведе да го вдигне. Позна го веднага и отново усети свиване в гърлото — самотна миниатюрна пантофка, бродирана със златни и сребърни нишки.
Тъкмо се обърна, за да се върне в своята стая, когато случайно вдигна глава и с периферното си зрение видя — или й се стори, че вижда — леко движение. Зачака. Да, ето го отново, този път по-ясно — проблясък на лампа, идващ някъде откъм покрива, точно над входа. Значи в крайна сметка в апартамента на хасеки имаше някого.