Силия се поколеба. Не предприе ли достатъчно рискове за една нощ? Но не, приключението по-скоро й беше показало колко лесно е да се движиш из двореца, стига да имаш кураж. Още няколко минути нямаха никакво значение. Върна се тихо в собствената си стая и се увери, че прислужниците й дори не бяха помръднали. Обърна се и се върна бързо в празния апартамент на хасеки.
Пристъпвайки прага, Силия се огледа. Нищо — мястото беше тихо като гробница. А после си спомни разговора, който беше водила през онзи паметен ден с Анета — същият ден, в който беше намерен главния черен евнух и когато Есперанца Малхи бе оставила цветния пясък на прага й. Какво беше онова, което Анета тогава бе забелязала, а Силия — не? Какво беше казала?
„Много умно разположение — бе отбелязала Анета. — Трябва да има най-малко три входа. Нейните стаи със сигурност са свързани и с хамама на валиде.“
Анета беше забелязала, че стаите на хасеки не са онова, което изглеждат на пръв поглед, че се простират на два етажа и че имат повече от един вход.
Силия се огледа, но този път доста по-внимателно. И почти веднага, точно отсреща, зърна една от другите врати — вратата, която според Анета би трябвало да извежда към банята на валиде. Но никъде наоколо не забеляза някакъв друг изход, нито начин за стигане до евентуален горен етаж. Имаше само дървени шкафове. Силия се приближи до един от тях и надникна вътре. Нищо. С изключение на един навит дюшек шкафът беше празен. После пробва следващия. Той не се отвори така лесно като първия, но накрая тя успя. И тук нищо, и този беше празен.
Значи Анета грешеше. Дори и да имаше друг етаж над този апартамент, не се виждаше никакъв начин за стигане дотам. Силия потрепери. Вече се чувстваше уморена и й беше станало студено, но тъкмо когато се канеше да напусне стаята, дочу шум — тих, но съвсем отчетлив, изскърцване на стъпки по под над главата й. Идваше откъм първия шкаф. Силия се втурна обратно към него и този път се загледа по-внимателно. Измъкна навития дюшек. Зад него имаше врата.
Отвори вратата. Както можеше да се очаква, от нея тръгваха стълби.
Стълбата беше едновременно извита и изключително тясна и Силия се зачуди как би могла да се изкатери по нея, без да удари главата си в гредите. Искаше й се да бе проявила предвидливостта да донесе свещта от собствената си стая. За неин късмет в горната част на стълбата светеше тънък лунен лъч. Силия се покатери и се озова в малко кръгло пространство, паянтово таванско помещение с купол в тавана. Тогава осъзна, че се намира под купола, който Анета й бе посочила на върха на апартамента на хасеки. И именно тук бе дошла светлината от фенера, в това Силия беше сигурна.
Огледа се, но не забеляза нищо друго, освен няколко паяжини. Откъм рогозките на пода идваше мирис на гнило. Очевидно това място не беше използвано от никого, освен като таен наблюдателен пост. Основата на купола беше изпъстрена изобилно с дупчици и именно оттам нахлуваше лунната светлина. И когато се приближи до една от тези дупчици, Силия установи, че всеки, който го направи, би видял съвсем ясно целия двор отдолу, да следи не само кой минава през двора, но и кой влиза и излиза от апартаментите и стаите наоколо.
Едва тогава тя зърна втората врата, много ниско в стената. В началото и тя й се стори като шкаф, но когато се наведе, за да я отвори, видя, че тя всъщност е вход към друг коридор. И там, смаляващ се в далечината, се виждаше лекият проблясък на фенера.
Така Силия се озова в друго малко и изключително тясно пространство — коридор, който изглеждаше едновременно по-стар и по-неугледен от всичко друго в крилото на харема. Спомни си, че бе чула за някакъв сериозен ремонт на това крило точно преди нанасянето на новия султан. Може би този коридор бе част от старата структура и просто е бил надграден, вместо да бъде разрушен.
Приведена почти о две, тя тръгна напред, опипвайки пътя си с пръсти. Коридорът се виеше ту наляво, ту надясно, нагоре и надолу, едно стъпало тук, две-три стъпала там, докато накрая тя изгуби напълно представа къде се намира. Първоначално си помисли, че се намира над хамама на валиде султан, но скоро я озари прозрението, че този горен коридор вероятно е направен успоредно на долния коридор, за който знаеше, че водеше покрай входа към апартаментите на валиде и накрая към Двора на карийе.
А после, внезапно, без никакво предупреждение, когато зави зад поредния ъгъл, се оказа пред огромна дилема. Пътят се разделяше на две. От едната страна завиваше стръмно надолу и наляво. От другата завиваше рязко надясно и беше толкова тесен, че Силия се усъмни дали някой изобщо би могъл да се промуши през него, а какво остава — с фенер.