Спомняше си как, когато носеше детето му и на него му беше забранено да я прегръща, въпреки това той продължаваше нощ след нощ да вика само нея в леглото си. Тогава можеше да си вземе други наложници, щеше да бъде напълно нормално, но за огромно разочарование на всички в харема той не го направи.
Тогава самите те не бяха много по-големи от деца. Той беше на деветнайсет, а тя само на шестнайсет, когато роди първото му дете. Караше я да се опъне на леглото до него, само заради удоволствието да я има до себе си. Събличаше я, а после пак я обличаше, но втория път само с бижута, а тя лежеше тиха и неподвижна, както знаеше, че той я харесва, докато той галеше гърдите й и вътрешността на бедрата й с нежните си пръсти.
Спомняше си как той наблюдаваше с удивление, когато детето в нея се обръщаше; как тя започна да лежи настрани, когато коремът й стана твърде голям, за да й бъде удобен, и усещането от завивките — защото през зимните месеци в Маниса ставаше много студено — как кожата бодеше врата й и търкаше грубо изнежената кожа на издутите й гърди. Как го гледаше, докато той изяждаше тялото й с очи, обладаваше я с гладния си поглед, докато тя не потреперваше и, пламнала, не го молеше да я дари с любовта си.
Мурад, тигре мой!
Бавно Сафийе разпусна плитките и къдриците си, увити с толкова труд от прислужниците й, докато косата й не падна под кръста. После разкопча стегнатия колан около талията си и прокара пръсти под полите си до гладката вътрешност на бедрата си. Сънливо плъзна ръка по-нагоре. Там, където някога, през всичките тези години, докато беше хасеки, имаше само гладка кожа, сега имаше косъмчета.
Тя се отпусна с въздишка върху възглавниците.
Постепенно я обгърна огромно спокойствие, но едновременно с това и друго, по-тревожно усещане — малко късче спомен, като далечен облак или гаснещо, полузабравено ехо от детска песен. Напоследък не мислеше често за Мурад. Той я бе обичал много дълго време. За повече от десет години в Маниса, а после почти същия брой години в Константинопол, той бе верен само на нея, независимо какво говореха или правеха другите, за да ги разделят. Казваха, че не било прилично за султана да спи само с една наложница, пък била тя и такава, издигната до официалния ранг на хасеки. Майка му Нурбану и сестра му Хумашах бяха претърсили всички краища на империята, за да му поднесат красиви робини. Бяха изпратили дори специален пратеник при Естер Нази, спомни си сега тя с усмивка, която, колкото и да не беше за вярване след близо двайсет години, продължаваше да търгува в Скутари въпреки невъобразимата си възраст. (Била твърде дебела и стара, за да ходи, както беше уведомена Сафийе от информаторите си, но била богата като паша.)
В продължение на дълго време Сафийе им се противопоставяше успешно. В началото със собствената си красота, но после, когато тя започна да вехне, с помощта на Малкия славей и на карийе Михримах. Защото още от самото начало, още от първите си месеци в Маниса тримата се бяха споразумели. Всеки от тях се бе заклел да прави всичко по силите си, за да помага на останалите двама. И точно така правеха. Когато съдбата се усмихнеше на един от тях, скоро огряваше и останалите. Под патронажа на Сафийе Малкия славей скоро се превърна в Хасан ага, главния черен евнух; а в стария харем, все още управляван от валиде султан Нурбану, карийе Михримах — Сафийе не можеше да мисли за нея с никакво друго име — се бе превърнала във важна сановничка в харема, подчинена единствено на великата управителка на харема Джанфреда Хатун.
Малкия славей и карийе Михримах бяха първият и най-вътрешен пръстен от огромната мрежа безусловно лоялни на нея привърженици, чието създаване й бе отнело цял един живот. Като типична ловджийка, Сафийе разчиташе на изненадата и прикритието, а често само тя знаеше кои са нейните хора — немите, евнусите, робите в двореца и най-вече всички жени от харема, които купуваше на висока цена, а след това освобождаваше само след няколко години служба, като ги омъжваше изгодно за някой благодарен паша или везир.