— Както изглежда, нашето момче Кътбърт най-сетне успяло да намери някой да пришие обратно пръста му и затова отново ми позволяват да влизам в кухнята. За да готвя девичи гърди за лейди Лило, като че ли нейните вече не са достатъчно големи — и с яростна концентрация се зае да сваля обелката на лимона на фина спирала. — Не се смей! — проблеснаха очите му. — Бих предпочел да се върна в избата на Джамал и да ловя плъхове!
— А аз познавам много хора, които с удоволствие биха те върнали там — каза Пол. След като Карю не отговори, той добави: — Значи Лило ти е позволил да си вземеш обратно ножовете, така ли?
— Както виждаш! — вдигна Карю ръката с ножа, на чийто връх бе увиснала лимонената кора. Ръцете му бяха набраздени от порязвания и стари изгаряния.
— Кога те пусна Джамал?
— Рано тази сутрин.
— Каза ли защо?
— Онази стара жена, облечената изцяло в черно — помниш ли я? Есперанца Малхи. Та тя му донесе съобщение. Очевидно това й се превръща в навик — Карю примижа срещу слънцето. Белегът на бузата му беше буквално бял на фона на мургавата му кожа. — Оказва се, че тя е нещо като пощенски гълъб на валиде султан. Затова информацията, с която двамата разполагат, винаги е много добра, точно както подозираше и ти — обърна се към Пол и възкликна: — Ти знаеше ли, че Джамал прави хороскопи за някого в двореца?
— Не знаех, но е напълно логично. Все пак е звездоброец, нали?
— Да де, ама се питам дали това е единственото, което прави — промърмори Карю. — Като че ли вече са открили кой всъщност е отровил главния черен евнух и точно затова ме пуснаха. Говори се, че била някаква жена от харема. Чу ли топовните изстрели тази нощ? Точно това са известявали, както разбрах от Джамал — изтри ножа в ръкава на ризата си. — Хвърлили бедната жена в Босфора, зашита в чувал!
— Да, чух топовните изстрели — кимна Пол и се загледа в Златния рог. Водите му проблясваха невинно под следобедното слънце. — Ти беше прав за Силия — изрече внезапно. — Тя наистина е там.
— Откъде знаеш? — изгледа го изненадано Карю.
— Каза ми го валиде султан.
— Какво!
— Е, не с чак толкова много думи. Тя е твърде умна за подобно нещо.
— Тогава как?
— Ами, всичко беше невероятно странно — отбеляза смръщено Пол. — Но мисля, че точно затова е поискала да ме види втори път. На Мъглата трябва да кажа, че аудиенцията ми е била във връзка с подаръците на посолството и че е извикала именно мен, защото може да говори с мен на венециански. Така трябва да мислят всички, включително нейните хора. Но нямаше нищо общо с това — пауза. — Срещата се състоя не в някой от нейните летни дворци, а в малък павилион на азиатския бряг. Каза ми, че градината с павилиона й била подарена от султана преди много години, когато все още била фаворитка. Градина край водата — Пол си спомни за цветовете на късната лятна градина, за блясъка на светлина, за белия крак с високия свод, извит като на танцьорка. — Но тази градина се оказа едно от най-красивите места, които някога съм зървал, Джон, излязла сякаш от някакъв сън!
— Какво каза тя?
— Точно в това е проблемът, че не каза нищо. Иначе говорихме, говорихме много и за всякакви неща. За градини. За живота на търговеца. За Парвиш и за неговите механични уреди — и едва сега, докато разказваше, той си даде сметка за абсурдността на целия този разговор. — И накрая тя изрече нещо от рода на: „Установявам, че съм взела нещо, което принадлежи на вас“ — бръкна в чантата, която носеше преметната през рамо. — И ми даде това!
Джон Карю пое захарния кораб от ръката на Пол. Погледа го безстрастно известно време, а после му го върна с думите:
— Току-що прекарах две денонощия в изба, пълна с гадини, и то само заради това! Не, мерси, вземи го!
Пол пое малкия кораб и го вдигна към слънцето, докато платната, захарните въжета и малките, покрити с карамел фигурки не се завъртяха под светлината.
— Този път буквално си надминал себе си, приятелю — промълви накрая. — Мога да се закълна в живота си, че това е „Силия“, търговският кораб на Лампри до последното парче от такелажа! — постави го внимателно на стената до тях. — Дори името му е изписано точно така, както си беше!
— Тя може ли да чете на английски?
— Надали. Но със сигурност има много около нея, които могат.
— Онова, което обаче изобщо не е толкова сигурно, е, че този кораб има нещо общо със Силия. Защо изобщо е направила подобна връзка?