И му поднесе интересен на вид предмет — дълъг тесен цилиндър с дължина около шейсет сантиметра, изработен грубо от кожа, тесен в единия край, малко по-широк — в другия.
— Това ли е? — възкликна Пол. — Как наричаш тази панаирджийска играчка? — и пое цилиндъра от Джамал.
— Аха! Значи ти също си ги виждал? — погледна го със светнали очи астрономът.
— В колите на калайджиите — отбеляза с усмивка Пол, — както и в магазина на добрия господин Пърл край Бишопсгейт, където търговецът Парвиш ходеше да си купува лещите за очилата.
Вдигна инструмента и го разгледа и от двата края — не един, а три свързани един с друг цилиндъра, покрити с шагрен.
— Детски далекоглед ли, Джамал? Много е хубав, в това няма спор, но… Ами, мислех си, че трябва да си открил най-малко философския камък!
— Че за какво ми е философският камък?! Говориш глупости! — промърмори Джамал и си взе цилиндъра. — В интерес на истината именно лещите за очилата ми дадоха тази идея. Но можеш да бъдеш сигурен, че това не е детска играчка! Отвън може и да изглежда груб, но все още не е успял да покаже истинската си сила. Красотата и майсторството ще блеснат впоследствие. Гениалността му се състои в тези две прости лещи — тук и тук — и посочи към два дебели диска прозрачно стъкло, поставени в двата края на цилиндъра. — Тази тук е слаба изпъкнала леща, а другата е силна вдлъбната леща. Вярно, че разгледани поотделно, в тях няма нищо специално. Но ако ги събереш заедно така, с вдлъбнатата леща към окото си… — доближи единия край на далекогледа до окото си, а другия насочи към небето. — Точно това те извиках да видиш с очите си! Заповядай, но внимавай, постави го на това — придърпа дървена поставка и помогна на Пол да балансира уреда върху нея. — Ето, увери се сам, Пол!
И отстъпи, докато Пол се приближи и настрои далекогледа към окото си.
— Не виждам нищо — изрече след известно време. — Само чернота.
— Трябва да бъдеш търпелив — каза Джамал, приближи се и завъртя цилиндъра. — На очите ти им трябва време да се приспособят. Освен това е по-лесно, ако решиш какво искаш да гледаш.
— Какво ще кажеш за Луната? Все пак е достатъчно голяма.
— Не, исках да ти покажа нещо друго — и Джамал завъртя цилиндъра така, че сочеше високо към лъчистата ивица млечна светлина, която се носеше като вълна по нощното небе. Пол пое инструмента от него и пак погледна. Гледа дълго, без да отрони и думица. Когато накрая се обърна отново към астронома, погледът му беше замаян, зашеметен.
— Звезди, Джамал! Хиляди, милиони звезди!
— Милиони по милиони, Пол! Повече звезди, отколкото някога сме допускали, че съществуват!
— Невероятно е!
— Моят инструмент има силата да приближава всичко далечно. Благодарение на стъклените лещи. Идеята ми хрумна малко след като самият аз започнах да използвам очила и я доразвих с помощта на трудовете по оптика на Ибн ал-Хайтам — Китаб ал-Маназир — поясни Джамал със скромно изражение. — Когато ги използваш самостоятелно, лещите нямат кой знае каква мощ, но използвани заедно, едната пред другата… е, сам се увери колко могъщи могат да бъдат заедно!
— Изумително! — възкликна Пол и пак се обърна към далекогледа. — Абсолютно изумително! С колко приближава?
— По мои изчисления двайсет пъти — сви рамене ученият. — Или може би малко повече.
— Значи лъчистата мъгла, която всички виждаме по нощното небе, всъщност е съставена от звезди — отбеляза Пол. — Милиони по милиони звезди — повтори. — Невероятно е!
— Виждал съм и други неща, за които не би повярвал, Пол.
— Луната ли?
— Разбира се. Но Венера е по-интересна. С този инструмент успях да установя, че Венера също има фази, точно като Луната. Мога да ти ги покажа.
Разтривайки очите си, Пол отстъпи назад, отдалечи се до парапета на терасата и се вторачи в звездния небесен свод над главите им.
— Мисля, че вашият еретичен доктор е бил напълно прав с модела, който предлага — отбеляза Джамал.
— Кой, Николай Коперник ли?
— Точно той — усмихна се Джамал. — Онова, което току-що ти показах, доказва извън всякакво съмнение, че вселената е безкрайно по-голяма, отколкото някой някога си е представял.
— И че се движи не небето, а ние, нали? — допълни Пол.
— Защо не? Смятам, че моят инструмент може да помогне за доказването му — рече Джамал и му се усмихна пакостливо. — Вие, християните, сте толкова закостенели във възгледите си!